Въглеродно Отчитане за Градове и Области

Градовете са уязвими към последиците от климатичните промени, като повишаване на морското равнище и екстремни метеорологични явления, но също така разполагат с ресурси и влияние, които им позволяват да предприемат ефективни действия срещу тези явления.

» Рамка за Отчитане на Въглеродните Емисии за Градове и Области

Въведение

GPC предлага стандартизирана рамка за градовете за измерване и докладване на емисиите на парникови газове (GHG) по последователен и прозрачен начин. Основните му цели са:

• Подкрепа за планирането на климатични действия – Предоставяне на пълен методологичен пакет за разработване на инвентари на парниковите газове, които са от съществено значение за ефективни климатични стратегии.
• Определяне на базови нива и мониторинг на напредъка – Позволяване на всички местни градове да поставят цели за намаляване на емисиите и да проследяват напредъка си във времето.
• Гарантиране на последователност и прозрачност – Насърчаване на стандартно докладване, което улеснява сравняването на резултатите между градовете и съответствието с международните принципи за въглеродно отчитане.
• Улесняване на обобщаването на данни – Инвентарите на градовете трябва да могат да бъдат агрегирани на субнационално и национално ниво, за да се подобри качеството на данните за емисиите.
• Популяризиране на ролята на градовете в смекчаването на климатичните промени – Градовете трябва да могат да докладват своя принос в глобалната борба с климатичните промени чрез стандартизирани методи за измерване и докладване.

Кой трябва да използва GPC

По принцип GPC е създаден за градове, но може да бъде адаптиран и за по-малки райони, като градчета, квартали или провинции.

Такива насоки могат да бъдат използвани и от регионални или национални политици за консолидиране на емисиите от няколко града, като същевременно допринасят за подобряване на националните инвентари на GHG и информират по-широките стратегии за смекчаване на климатичните промени.

Използване на GPC

GPC изисква от градовете да измерват и докладват GHG емисиите, като използват два подхода:

1. Географски определени емисии – Фокусира се върху емисиите в рамките на географската територия на града, като позволява обобщаване на данните на регионално или национално ниво без двойно отчитане.
2. Градско-индуцирани емисии – Включва емисии, свързани с градските функции, но възникващи извън границите на града в резултат на градските дейности.

GPC включва и насоки за различни сектори, като стционарна енергия, транспорт, отпадъци, индустриални процеси и селско стопанство. Освен това предоставя методологии за изчисление, опции за данни и шаблони за докладване, които позволяват на градовете да съставят стандартизирани инвентари.

Връзка с други протоколи

GPC надгражда и заменя по-ранни стандарти, като:

• IPCC Насоки от 2006 г.
• Общата рамка за докладване на Глобалния съюз на кметовете (Global Covenant of Mayors’ Common Reporting Framework)

Тази интеграция цели съгласуваност с международните климатични стратегии и унифицирано прилагане на стандартите.

Разработване на GPC

GPC е разработен съвместно от:

• World Resources Institute (WRI)
• C40 Cities Climate Leadership Group
• ICLEI – Местни власти за устойчивост

Методологията е широко тествана, подложена на публични консултации и актуализирана спрямо IPCC насоките за поддържане на прецизност и актуалност.

Операции на местните власти

Градовете могат да изготвят инвентар за дейностите на местното самоуправление (Local Government Operations – LGO), за да определят емисиите от собствените си дейности.

Въпреки че GPC не изисква задължителен LGO инвентар, събраните данни могат да бъдат използвани за:

• Идентифициране на възможности за намаляване на емисиите в общинските дейности
• Допълване на градския инвентар

Принципи на въглеродното отчитане и докладване

GPC подчертава пет основни принципа за гарантиране на качеството на инвентарите на GHG:

1. Уместност – Данните трябва точно да отразяват емисиите, свързани с градските дейности и модели на потребление.
2. Пълнота – Всички емисии трябва да бъдат включени в границите на инвентара, като всички изключения трябва да бъдат обосновани.
3. Последователност – Методологиите трябва да бъдат сравними във времето, за да позволят съществени сравнения.
4. Прозрачност – Всички източници на данни, емисионни фактори и методологии трябва да бъдат ясно документирани за целите на верификацията.
5. Точност – Докладваната информация трябва да бъде достоверна, базирана на прецизни изчисления.

Ключови нотации

За управление на пропуски в данните, като същевременно се запазва прозрачността, GPC използва следните нотации:

• IE (Included Elsewhere) – Емисиите са отчетени в друга категория.
• NE (Not Estimated) – Емисиите съществуват, но не са изчислени.
• NO (Not Occurring) – Дейността или процесът не съществува в града.
• C (Confidential) – Данните не се публикуват с цел защита на поверителна информация.

Определяне на границите на инвентара

• Географска граница – Определена като съвпадаща с административните граници на града.
• Времеви рамки – Обикновено календарната година за последователно сравнение.
• Парникови газове – Включва CO₂, CH₄, N₂O, HFCs, PFCs, SF₆, NF₃.
• Източници на GHG емисии – Класифицирани по сектори (енергия, транспорт, отпадъци, индустриални процеси, селско стопанство).

Обхвати на емисиите

1. Обхват 1 (Scope 1) – Директни емисии в географската граница на града.
2. Обхват 2 (Scope 2) – Индиректни емисии от енергия, консумирана в града, но доставена чрез мрежата.
3. Обхват 3 (Scope 3) – Други индиректни емисии извън географската граница на града, резултат от градските дейности.

» Методи за Въглеродно Отчитане на Градове и Области

Общ преглед на изчисляването на емисиите на парникови газове (GHG)

Методология за изчисление

Градовете са насърчени да определят своите нива на емисии на парникови газове (GHG), използвайки методологии, които са в съответствие с техните информационни изисквания и цели на инвентара. Една от основните цели на GPC е да гарантира, че всички усилия са надеждни и сравними, чрез прилагането на унифицирани методологии.

Трите основни подхода включват:

1. Топ-даун подход – Използва национални или регионални данни, които след това се скалират до градско ниво. Прилага се, когато няма специфични данни за града, но може да доведе до несигурности, свързани с предположенията за мащабиране.
2. Ботъм-ъп подход – Използва директно събрани данни от самите градове. Този метод осигурява по-точни оценки, но изисква по-интензивно събиране на данни.
3. Хибриден подход – Комбинира двата подхода (отгоре-надолу и отдолу-нагоре), за да се използват най-надеждните налични данни.

Данни за дейности и емисионни фактори

Събиране на данни за дейности 

Събирането на информация за дейности, генериращи емисии, включва:

• Колко литра гориво са изразходвани
• Колко километра са изминати от дадено превозно средство
• Колко тонa отпадъци са генерирани

Приоритет следва да се дава на локални данни, когато са налични, и те трябва да бъдат извлечени от най-надеждните национални GHG инвентари, министерства, изследователски институти и експерти в различни области.

Източници на данни за дейности

За повишаване на надеждността и приложимостта, местните и националните данни трябва да бъдат предпочитани пред международните данни. Ако такива местни данни не са налични, могат да бъдат използвани стандартни данни или данни от други градове или региони в същата страна, след коригиране според местните условия.

Емисионни фактори

Емисионните фактори са стойности, характеризиращи количеството парникови газове, отделяни за единица дейност. Например:

• Производството на 1 kWh електроенергия се свързва с XXXX kg CO₂ емисии.

Градовете могат да разработят собствени емисионни фактори, за да подобрят точността, но ако това не е възможно, могат да използват стандартните фактори, предоставени в GPC.

Конвертиране в CO₂ еквивалент (CO₂e) Всички газове, допринасящи за климатичните промени, трябва да бъдат изразени в тонове CO₂e, като се използват Глобалните потенциали за затопляне (GWP) от последните доклади на IPCC, за да се осигури сравнимост.

Качество на данните и верификация

Управление на качеството на данните и несигурността

• Включва изпълнение на контролни и осигурителни мерки за качество на всички етапи от събирането и обработката на данни.
• Необходимо е проверка на източниците на данни, верифициране на изчисленията и съхранение на лог с всички предположения и предприети стъпки.
• Трябва да има процес на редовна ревизия и модификация на данните, когато се събират нови или по-точни данни.

Верификация

• Макар и не задължителна, вътрешната или външната верификация повишава достоверността на GHG инвентара.
• Включва проверка на пълнотата и надеждността на данните и спазване на принципите на GPC.

Стационарна енергия

Категоризиране на емисиите по обхват

• Обхват 1 – Емисии от изгаряне на горива в рамките на границите на града (напр. газ за отопление в сгради, гориво за промишлени котли).
• Обхват 2 – Емисии, свързани с употребата на електроенергия в града, но произведена извън града.
• Обхват 3 – Емисии, генерирани извън града като резултат от дейности в града (напр. производство и транспорт на използваното гориво).

Подсектори по източник на енергия

• Жилищни сгради
• Търговски и институционални обекти
• Производствени индустрии
• Енергийни индустрии
• Селско, горско и рибно стопанство

Изчисляване на емисиите

1. Гориво за стационарно горене
   • Изчислява се чрез умножаване на изразходваното гориво по емисионния фактор за съответния тип гориво.
2. Избягали емисии
   • Включват неконтролирани емисии на парникови газове, свързани с добив, съхранение и транспортиране на горива.
3. Емисии от мрежово снабдяване
   • Оценяват се чрез количеството консумирана електроенергия, топла вода или пара и емисионния фактор на мрежата.
4. Загуби при пренос и разпределение
   • Оценяват се чрез изчисляване на загубите на енергия поради неефективност на преносните мрежи.

Транспорт

Категоризиране на емисиите по обхват

• Обхват 1 – Емисии от транспортни системи в рамките на града.
• Обхват 2 – Емисии, свързани с доставката на електроенергия за градския транспорт.
• Обхват 3 – Емисии извън града, но свързани с дейности в града (напр. междуградски транспорт).

Режими на транспорт

• Пътен транспорт – Леки автомобили, автобуси, мотоциклети, товарни превозни средства.
• Железопътен транспорт – Метро, влакове за товари и пътници.
• Воден транспорт – Фериботи, търговски кораби.
• Въздушен транспорт – Самолети, хеликоптери.
• Извънпътен транспорт – Строителна и селскостопанска техника.

Изчисляване на емисиите

Пътен транспорт

• Метод, базиран на гориво:
  • Общо изразходвано гориво × Емисионен фактор за всеки вид гориво.
• Метод, базиран на изминати километри (VKT):
  • Общо изминато разстояние × Емисионен фактор за всеки вид превозно средство.
• Хибриден метод:
  • Комбинира изразходваното гориво и VKT данни за по-прецизни оценки.

Железопътен транспорт

• Дизелови влакове: Консумация на гориво × Емисионен фактор.
• Електрически влакове: Консумирана електроенергия × Емисионен фактор на мрежата.
• Смесени операции: Изчисляване на емисиите отделно за дизелови и електрически източници.

Воден транспорт

1. Метод, базиран на гориво:
   • Консумация на корабно гориво × Емисионен фактор.
2. Метод, базиран на дейности:
   • Данни за дейността на плавателния съд × Емисионен фактор за вида съд и използваното гориво.

Въздушен транспорт

1. Метод, базиран на гориво:
   • Консумирано авиационно гориво × Емисионен фактор.
2. Метод, базиран на полети:
   • Брой полети × Емисионен фактор за различните типове самолети.

Извънпътен транспорт

1. Метод, базиран на гориво:
   • Консумирано гориво от оборудването × Емисионен фактор.
2. Метод, базиран на дейности:
   • Работни данни за оборудването × Емисионен фактори

Събиране и управление на данни

Източници на данни

• Транспортни проучвания
• Данни за продажбите на горива
• Регистри на превозни средства
• Системи за мониторинг на трафика

Практики за управление на данни

• Проследяване на потреблението на гориво – По вид гориво и вид транспорт.
• Наблюдение на транспортната активност – Редовно събиране на VKT и обем на трафика.
• Документация – Поддържане на подробни записи за използваните методологии и предположения.

Отпадъци

Категоризиране на емисиите по обхват

• Обхват 1 – Включва директните емисии от съоръжения за третиране на отпадъци и отпадъчни води, които са собственост на града.
• Обхват 2 – Включва индиректните емисии, свързани с енергията, доставяна чрез мрежата и консумирана от тези съоръжения.
• Обхват 3 – Обхваща всички индиректни емисии, генерирани от дейности по управление на отпадъци извън града, но свързани с градските отпадъци.

Видове твърди отпадъци

• Общински твърди отпадъци (MSW)
• Индустриални отпадъци
• Опасни отпадъци
• Строителни и разрушителни отпадъци

Изчисляване на емисиите

Обработка на твърдите отпадъци

1. Депониране
   • Метанови емисии от анаеробно разлагане се изчисляват въз основа на количеството и състава на отпадъците, методите за управление и факторите за окисляване на метан.
2. Компостиране
   • Емисии на метан и диазотен оксид (N₂O) в зависимост от количеството компостирани отпадъци и ефективността на процеса.
3. Анаеробно разграждане
   • Метанови емисии от възстановяване и използване на енергийния потенциал на метана.
4. Изгаряне
   • CO₂ емисии от изгарянето на отпадъци, базирани на количеството и състава на изгаряните материали.
5. Биологично третиране
   • Включва емисиите от компостиране и анаеробно разграждане, включително потенциалното улавяне на метан.
6. Изгаряне и открито горене
   • Изчислява емисиите в зависимост от количеството изгорени отпадъци и ефективността на горивния процес.
   • Не изключва замърсители, различни от парниковите газове.

Пречистване и отвеждане на отпадъчни води

1. Метанови емисии
   • Произлизат от анаеробното разлагане в процесите на пречистване.
   • Изчисляват се въз основа на органичното съдържание на отпадъчните води и корекционните фактори за метан.
2. Емисии на диазотен оксид (N₂O)
   • Генерират се от процеси на нитрификация и денитрификация.
   • Изчисляват се въз основа на съдържанието на азот и типа на третиране.

Събиране и управление на данни

Източници на данни

• Агенции за управление на отпадъци
• Оператори на съоръжения за третиране
• Екологични доклади от мониторингови агенции

Практики за управление на данни

1. Проследяване на генерирането и обезвреждането на отпадъци – Мониторинг по вид отпадък за оценка на управленските стратегии.
2. Наблюдение на работата на съоръженията – Събиране и проследяване на данни за консумация на енергия, ефективност и емисии с течение на времето.
3. Документация – Поддържане на детайлни записи за прозрачност и бъдещи актуализации.

Индустриални процеси и използване на продукти (IPPU)

Категоризиране на емисиите по обхват

• Обхват 1 – Директни емисии от промишлени процеси и използването на продукти в индустриалната зона на града.
• Обхват 2 – Индиректни емисии, генерирани от енергия, доставяна от мрежата, използвана в тези процеси.
• Обхват 3 – Индиректни емисии извън града, свързани с индустриалните дейности, като например производството на суровини.

Индустриални процеси

• Химическо производство – Емисии от производство на амоняк, азотна киселина.
• Металургично производство – Емисии от производство на стомана, алуминий.
• Минерална преработка – Емисии от производство на цимент, вар.
• Използване на продукти – Емисии от хладилни агенти, пяни, аерозоли, съдържащи парникови газове.

Изчисляване на емисиите

Методи, специфични за процеса

1. Производство на цимент
   • Количество произведен клинкер × емисионни фактори, базирани на суровини и ефективност на процеса.
2. Производство на вар
   • Подобно на цимента – въз основа на произведената вар и състава на материалите.
3. Производство на амоняк
   • Изчислява се според количеството произведен амоняк и ефективността на процеса.
4. Производство на стомана
   • Количество произведена стомана × емисионни фактори за производствения процес.

Емисии от използването на продукти

1. Хладилни агенти
   • Вид и количество използван агент × коефициент на изтичане и продължителност на експлоатация на оборудването.
2. Пяни и аерозоли
   • Количество на продукта × степен на освобождаване на парникови газове по време на използване и изхвърляне.

Събиране и управление на данни 

Източници на данни

• Индустриални компании и производители
• Екологични доклади и отчети

Практики за управление на данни

1. Проследяване на индустриалното производство – Мониторинг по сектори и процеси за анализ на тенденциите и въздействието.
2. Наблюдение на употребата на продукти – Следене на GHG-съдържащи продукти и тяхното изхвърляне.
3. Документация – Поддържане на подробни изчисления и предположения.

Селско, горско стопанство и други видове земеползване (AFOLU)

Категоризиране на емисиите по обхват

• Обхват 1 – Директни емисии от всички AFOLU дейности в рамките на града.
• Обхват 2 – Индиректни емисии от енергия, консумирана в AFOLU дейности.
• Обхват 3 – Индиректни емисии, свързани с AFOLU дейности извън града (напр. внесени селскостопански продукти).

AFOLU дейности

• Управление на животновъдството – Метан от ферментация при животните и управление на оборския тор; диазотен оксид от торене на почвите.
• Промени в земеползването – Деградация, залесяване и повторно залесяване, емисии на CO₂ и промени в въглеродните запаси.
• Други източници на парникови газове – Метанови емисии от оризови култури, приложение на торове и изгаряне на биомаса.

Изчисляване на емисиите

Животновъдни емисии

1. Ферментация при преживните животни
   • Брой животни × видови емисионни фактори.
2. Управление на оборския тор
   • Количество тор × емисионни фактори, базирани на метода за управление.

Земеползване и промени в земеползването

1. Обезлесяване
   • Площ на изсечената гора × въглеродно съдържание на биомасата и съдбата на биомасата.
2. Залесяване и повторно залесяване
   • Моделиране на въглеродно поглъщане въз основа на видовете дървета и скоростта на растеж.
3. Промени в почвения въглерод
   • Изчислява се на база тип земеползване, вид почва и управленски практики.

Други източници

1. Оризови култури
   • Площ на оризовите насаждения × емисионни фактори, отчитащи управлението на водите.
2. Прилагане на торове
   • Количество приложен тор × емисионни фактори за почвен тип и климат.

Събиране и управление на данни

Източници на данни

• Селскостопански проучвания
• Карти на земеползването
• Екологични доклади

Практики за управление на данни

1. Проследяване на промените в земеползването – Мониторинг по тип и площ, за анализ на тенденциите и въздействието.
2. Наблюдение на селскостопанските практики – Редовно събиране на данни за животновъдство, торове и земеделски култури.
3. Документация – Поддържане на детайлни записи за прозрачност и бъдещи актуализации.

» Стандарти за Въглеродно Отчитане на Градове и Области

Управление на качеството на инвентара

Поддържането на качеството на градския инвентар на парниковите газове (GHG) във времето е от съществено значение за гарантиране на надеждност и достоверност. Глобалният протокол за инвентари на емисии на парникови газове в общински мащаб (GPC) предоставя насоки за разработване на ефективен план за управление на инвентарния процес.

Такъв план обикновено включва:

Избор на методология

Градовете трябва да избират и прилагат подходящи методи, съобразени с техните инвентарни граници, налични данни и изисквания за докладване.

• Методологиите трябва да бъдат в съответствие с насоките на GPC и да бъдат редовно преразглеждани и актуализирани с появата на нови данни и изследвания.
• Унифицираният подход гарантира, че данните за емисиите ще бъдат надеждни и сравними във времето.

Събиране и съхранение на данни

Прилагането на ефективни процедури за събиране, съхраняване и управление на данни е от съществено значение. Градовете трябва да:

1. Създадат системи за управление на данни
   • Изграждане на бази данни, които ще организират и сегментират инвентарните данни в леснодостъпни и управляеми категории.
2. Документират източниците на данни
   • Изготвяне на подробно ръководство за всички използвани източници на данни.
3. Редовно актуализират и валидират данните
   • Провеждане на периодични проверки, за да се гарантира, че данните са актуални и точни.

Ползи от надеждното събиране и съхранение на данни

• Подобрява точността на инвентара
• Улеснява бъдещи актуализации

Документация и докладване

Подробната документация на предположенията, методите и източниците на данни, използвани в инвентара, е от съществено значение за прозрачността и възможността за верификация.

GPC предоставя шаблони и насоки за ясно и последователно докладване на резултатите от инвентаризацията.

Предимства на правилната документация

1. Прозрачност – Заинтересованите страни могат ясно да разберат как е съставен инвентарът.
2. Улеснена верификация – Външни страни могат лесно да оценят точността и достоверността на данните.

Осигуряване и контрол на качеството

Процедурите за осигуряване и контрол на качеството трябва да бъдат внедрени през целия процес на инвентаризация, за да се гарантира точност и пълнота на данните. 

Ключови мерки за осигуряване на качеството 

• Проверка на изчисленията – Валидиране на математически формули и алгоритми.
• Валидиране на източниците на данни – Оценка на надеждността и точността на входните данни.
• Редовни прегледи – Периодично преразглеждане на целия процес, за да се идентифицират възможности за подобрение.

Поддържането на високи стандарти за качество подобрява доверието в инвентарите на GHG и подпомага процеса на вземане на информирани решения.

» Намаляване на Въглеродните Емисии и Цели за Градове и Области

Намаляване на емисиите

Градовете използват своите инвентари на парниковите газове (GHG) като основа за разработване на цели за смекчаване на климатичните промени и проследяване на напредъка във времето.

Глобалният протокол за инвентари на емисии на парникови газове в общински мащаб (GPC) предоставя насоки, за да гарантира, че целите, които градовете си поставят, са амбициозни и съобразени с международните климатични цели, като например Парижкото споразумение.

За да бъде проследяването на напредъка консистентно във времето и пространството, границите на инвентара и границите на целите трябва да бъдат съгласувани.

Определяне на SMART цели за смекчаване на климатичните промени

Целите за намаляване на емисиите трябва да бъдат:

• • Конкретни (Specific) – Ясно дефинирани и прецизни.
  • Измерими (Measurable) – Квантитативни, за да позволят проследяване на напредъка.
  • Постижими (Achievable) – Реалистични спрямо ресурсите на града.
  • Релевантни (Relevant) – В съответствие с по-широките климатични цели.
  • Срокови (Time-bound) – Да имат ясна времева рамка за изпълнение.

GPC препоръчва на градските власти да поставят както краткосрочни, така и дългосрочни цели.

• Краткосрочните цели служат като междинни етапи към дългосрочните климатични стратегии.
• Те трябва да се основават на най-актуалните данни от GHG инвентаризацията и реалните възможности на града за въвеждане на мерки за намаляване на емисиите.

Съгласуване на целите с границите на инвентара

Границите на целите за намаляване на емисиите трябва да съответстват на границите на GHG инвентара, за да се гарантира точно проследяване на напредъка.

Ако границите се различават, градовете трябва да предоставят ясни и прозрачни обяснения.

Предимства на съгласуването на целите с границите на инвентара:

1. Ясно дефинирани ангажименти – Климатичните ангажименти на града стават по-разбираеми за всички заинтересовани страни.
2. Интеграция с регионални и национални цели – Улеснява координацията с по-широките климатични стратегии.
3. По-прозрачен и отчетен процес – Подобрява планирането на климатични действия и отчетността на градовете.

Проследяване на емисиите във времето

Редовният мониторинг на емисиите е ключов за оценката на ефективността на мерките за смекчаване.

GPC препоръчва на градовете:

• Системно и последователно проследяване – Използване на стандартизирани методологии за сравнимост във времето.
• Периодично преизчисляване на емисиите в случаи на значителни промени, като например:

Причини за преизчисляване на емисиите

1. Актуализация на емисионните фактори – Ако нови научни данни или технологични промени налагат корекция на предходни оценки.
2. Промяна в границите на инвентара – Ако географските или секторните граници се променят, необходимо е коригиране на предишните емисии.
3. Подобрено качество на данните – Ако се получат по-точни исторически данни, те трябва да бъдат включени за повишаване на прецизността на изчисленията.

Ползи от редовното преизчисляване

• Гарантира, че инвентарът остава актуален и точен.
• Подобрява разбирането за реалния напредък.
• Запазва прозрачността, като всяка промяна се документира и обяснява.

Определяне на цели и докладване на напредъка

Редовна актуализация на целите и таргетите

Градовете трябва периодично да актуализират своите климатични цели и таргети, за да отразяват:

1. Промени в GHG инвентаризацията.
2. Развитие на климатичните политики на местно, национално и международно ниво.
3. Напредъка към постигане на съществуващите цели.

Докладване на напредъка и актуализация на климатичния план

GPC предоставя насоки за прозрачно докладване, за да информира заинтересованите страни за:

• Напредъка на града в намаляването на емисиите.
• Всички корекции в климатичния план.

Редовното актуализиране и докладване на резултатите е ключово за отчетността и ефективността на климатичните стратегии.

» Сертифициране на Въглеродно Отчитане на Градове и Области

Верификация на емисиите

Проверката на инвентара на парниковите газове (GHG) на даден град повишава неговата достоверност и надеждност, но не е задължително изискване съгласно He Protocol, нито съгласно Глобалния протокол за инвентари на емисии на парникови газове в общински мащаб (GPC).

GPC разглежда два основни типа верификация:

Самоверфикация

• Извършва се от служители на града или специално назначена група за верификация.
• Открива грешки или несъответствия в инвентара.
• Разкрива специфики в обработката на източниците и методите за определяне на емисиите.
• Подобрява капацитета на града за управление на GHG инвентара и повишава неговата точност.

Верификация от трета страна

• Извършва се от независим експерт (включително, но не само чрез одит или консултантска услуга).
• Подобрява достоверността на инвентара, като предоставя по-задълбочен анализ на точността на отчетените емисии.
• Повишава доверието сред външни заинтересовани страни, като граждани, предприятия и публични институции.
• Подчертава откритостта и ангажимента на града към прозрачност и отговорност.

Параметри на верификацията

GPC определя ключови параметри за насочване на процеса на верификация:

1. Обхват на верификацията
   • Препоръчително е да се обхванат всички сектори, източници и парникови газове в инвентара.
   • Ако ресурсите са ограничени, градовете трябва да се фокусират върху ключови сектори и основни източници на емисии.
2. Методологии за верификация
   • Трябва да отговарят на спецификациите на GPC и да включват пропорционален преглед на източниците на данни, емисионните фактори и изчисленията.
   • Оценява се ефективността на мерките за контрол на качеството (QA/QC).
3. Ниво на осигуряване на достоверност
   • Зависи от детайлността на прегледа.
   • Градовете трябва да изберат ниво, което осигурява достатъчно аналитични ползи, без да надвишава техните ресурси и нужди.

Процес на верификация

1. Планиране

• Дефиниране на цели, обхват и методологии.
• Избор на подходящ одитор (вътрешен или външен).
• Определяне на степента на достоверност, която ще бъде търсена.
• Изготвяне на график за верификационните дейности.

2. Събиране и преглед на данни

• Преглед на всички входни данни (данни за дейности, емисионни фактори, методи за изчисление).
• Сравняване с вторични източници за допълнителна проверка.
• Валидиране на изчисленията – Възможно е използване на трета страна за потвърждение на резултатите.
• Оценка на информационните системи и базите данни, използвани за управление на инвентара.

3. Оценка

• Проверка на качеството на инвентара.
• Оценка на подходящите методи и надеждността на източниците на информация.
• Идентифициране на възможни слабости или грешки в данните.

4. Докладване

• Подготовка на официален доклад за верификация.
• Докладът трябва да включва:
  • Констатации от проверката.
  • Стратегии за подобряване на качеството на данните.
  • Финални препоръки и коригиращи действия.

5. Последващи действия

• Изпълнение на коригиращи мерки за отстраняване на установените несъответствия.
• Актуализиране на методологиите и данните, ако е необходимо.
• Подобряване на процесите за управление на данни.

Ползи от верификацията

1. Подобрява достоверността
   • Засилва доверието на заинтересованите страни чрез прозрачно и точно представяне на данните.
2. Подпомага процеса на вземане на решения
   • Осигурява обективност и точност, необходими за ефективно планиране на климатични политики.
3. Идентифицира възможности за подобрение
   • Разкрива пропуски в събирането на данни и предлага мерки за подобряване на инвентаризационния процес.
4. Осигурява съответствие с най-добрите практики
   • Подпомага адаптирането на градовете към международните климатични цели и утвърждава техния устойчив имидж.

» Докладване на Въглеродно Отчитане на Градове и Области

Докладване на емисиите

Градовете са задължени да докладват емисиите по обхват, газ, сектор и подсектор, като следват:

1. Рамка на обхватите (Scopes Framework)
   • Разделя емисиите на директни и индиректни, за да се избегне двойно отчитане.
2. Рамка за градско-индуцирани емисии (City-Induced Framework)
   • Обобщава емисиите от градските дейности, като изключва всичко извън обхвата на Scope 1, Scope 2 и съществена част от Scope 3 емисиите.

Нива на докладване
BASIC

• Обхваща основните изисквания – стационарна енергия и транспорт, както и емисиите от отпадъци (Scope 1 и Scope 3).
• Подходящ за всички градове, независимо от степента на развитие.

BASIC+ 

• Включва допълнителни фактори, като:
  • Индустриални процеси (IPPU – Приложение I).
  • Селско стопанство и земеползване (AFOLU – Приложение II).
  • Трансграничен транспорт.
• Препоръчително, ако тези фактори оказват значително въздействие върху общите емисии.

Рамка за докладване на GPC

GPC предоставя стандартизиран шаблон за докладване, както и подробни инструкции за гарантиране на последователност и прозрачност.

• Градовете могат да адаптират шаблона според своите нужди.
• Емисиите могат да бъдат представени в различни формати, в зависимост от аудиторията (инвеститори, публични институции, граждани и др.).

Редовни актуализации

• GHG инвентарите трябва да се актуализират редовно, за да отразяват най-новите налични данни.
• При необходимост могат да бъдат извършени междинни актуализации, за да се измери изпълнението на заложените цели за намаляване на емисиите.
• Постоянното обновяване на данните подобрява приложимостта на инвентара и подпомага ефективните климатични решения, основани на точни данни.

Признание за ценен принос

Резюмето на този уебсайт беше дълбоко обогатено от идеите, първоначално представени на ghgprotocol.org. Въпреки че съдържанието беше префразирано и адаптирано, за да отговаря на нашия уникален стил, основните идеи и задълбоченият анализ, предоставени от Greenhouse Gas Protocol, бяха незаменими за оформянето на нашето разбиране по темата. Изказваме нашата искрена благодарност на Greenhouse Gas Protocol за споделянето на толкова подробна и вдъхновяваща информация. Без техния принос това резюме нямаше да бъде възможно и ние оставаме дълбоко признателни за тяхната отдаденост към разпространението на знания и насърчаването на информирано обсъждане.

Открийте потенциала на вашето устойчиво развитие с персонализирани анализи и решения. Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате най-новите актуализации за въглеродното отчитане и ESG отчетността, или се свържете с нашия екип за индивидуална консултация. Заедно можем да постигнем значима промяна.