CBAM Механизъм за Въглеродна Корекция на Границите

» Въведение в CBAM и Правен Контекст

Какво представлява CBAM?

CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) е регламент на ЕС, който въвежда въглеродна цена за вносни стоки, съпоставима с тази, която местните производители заплащат чрез Системата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS). Целта е да се предотврати въглеродно изтичане – процес, при който производството се премества в страни с по-слаби климатични стандарти.

CBAM се основава на Регламент (ЕС) 2023/956 и е допълнен от:

• Регламент (ЕС) 2023/1773 – правила за докладване в преходния период;

• Регламент (ЕС) 2024/3210 – създаване и функциониране на CBAM регистър;

• Приложение I към Директива 2003/87/ЕО – определя секторите, покрити от ЕС ЕТС.

Основни цели на механизма

• Изравняване на въглеродните разходи между местни и вносни производители;

• Предотвратяване на въглеродно изтичане;

• Насърчаване на глобална декарбонизация;

• Съответствие с правилата на СТО – чрез равно третиране на местни и чуждестранни продукти.

Фази на прилагане на CBAM

Стоки в обхвата на CBAM

CBAM обхваща следните сектори (продукти с високи въглеродни емисии):

• Желязо и стомана – суровини, полуфабрикати и крайни продукти;

• Цимент;

• Алуминий;

• Торове – включително амоняк и азотна киселина;

• Водород;

• Електроенергия – от трети страни.

Нормативна рамка

• Регламент (ЕС) 2023/956 – основа на механизма;

• Регламент (ЕС) 2023/1773 – докладване по време на прехода;

• Регламент (ЕС) 2024/3210 – техническа реализация на CBAM регистъра;

• Приложение I от Директива 2003/87/ЕО – секторен обхват на ЕС ЕТС.

» Регламент (ЕС) 2023/956: Механизъм за Корекция на Въглеродните Емисии на Границите

Основната цел на CBAM

CBAM има следните основни цели:

Връзка с Европейския зелен пакт и Парижкото споразумение

CBAM е централен елемент на Европейския зелен пакт, който цели:

• ЕС да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г.;

• Да се предотврати външно прехвърляне на емисии;

• Да се създадат зелени работни места и индустриални иновации;

• Да се укрепи позицията на ЕС в глобалната климатична политика.

Парижко споразумение:

CBAM допринася чрез:

• Ограничаване на глобалните емисии, а не само европейски;

• Насърчаване на въглеродни мерки извън ЕС;

• Стимулиране на глобални цени на въглерода.

Обхват на CBAM: Продукти и сектори

CBAM първоначално се прилага за внос на стоки, произвеждани в сектори с висок риск от въглеродно изтичане, поради:

• Висока интензивност на емисиите;

• Силна международна конкуренция.

Включени продукти (Приложение I от регламента):

Определение за „вградени емисии“

Вградени емисии са директните парникови емисии, които се отделят при производството на дадена стока.

Включват се:

• Въглероден диоксид (CO₂)

• Азотен оксид (N₂O)

• Перфлуорвъглероди (PFCs)

Основни правила:

• В началната фаза се покриват само директни емисии;

• Индиректни емисии (напр. от използвана електроенергия) могат да се включат на по-късен етап;

• Емисиите се изчисляват на тон продукт (напр. tCO₂/тон стомана);

• Допустимо е използване на:

  • Декларирани данни от производителя;

  • Стандартни стойности, публикувани от Комисията;

  • Методики, базирани на най-добри налични технологии.

Точността на данните е от ключово значение за справедливото ценообразуване при CBAM.

Преходен период (1 октомври 2023 г. – 31 декември 2025 г.)

Целта на преходния период е да предостави време за адаптация на вносителите, индустрията и властите, без задължение за покупка на CBAM сертификати.

Основни цели:

• Тест на административната и IT система (CBAM регистър);

• Събиране на реални данни за емисиите;

• Установяване на добри практики за отчитане и съответствие;

• Подготовка за пълното прилагане след 2026 г.

Какво се изисква от вносителите:

Вносителите трябва да подават тримесечни CBAM доклади чрез временния CBAM регистър.

Докладът включва:

• Вид и количество стоки (по КН код);

• Държава на произход;

• Данни за производственото съоръжение;

• Метод за изчисление на емисиите;

• Реални или оценъчни емисии в tCO₂.

Крайният срок за подаване на всеки тримесечен доклад е до 1 месец след края на тримесечието.

Задължения за докладване от страна на вносителите

Кой е задължен да подава информация?

• Всеки вносител на стоки, обхванати от CBAM;

• Включително упълномощени митнически представители (когато декларират от свое име);

• Директни и индиректни представители, в зависимост от договорните им отношения.

Какво трябва да се докладва?

Пълната CBAM система (от 1 януари 2026 г.)

От 2026 г. CBAM преминава към постоянно прилагане и включва:

• Регистрация на упълномощени CBAM декларатори;

• Закупуване и предаване на CBAM сертификати;

• Годишно докладване с верифицирани данни за емисии;

• Задължителна външна проверка от акредитирани верификатори.

Новата система е хармонизирана с EU ETS, но се прилага при внос от трети страни, а не върху вътрешното производство.

Одобрение на CBAM декларатори

След 1 януари 2026 г. само одобрени декларатори могат да внасят CBAM стоки в ЕС.

Изисквания за кандидатстване:

Компетентният орган разглежда заявлението в срок от 15 работни дни.

Задължения на упълномощения декларатор:

• Съхранява документация най-малко 4 години;

• Подготвя годишна декларация с верифицирани данни;

• Купува и предава необходимите CBAM сертификати;

• Уведомява за всяка промяна в структурата, вноса или доставчиците;

• Съдейства при проверки и одити.

Верификация на вградените емисии

От 2026 г. всяка годишна декларация трябва да бъде проверена от независим верификатор, акредитиран в съответствие с регламента.

Какво се верифицира:

Изисквания към верификационния доклад:

• Изготвя се до 31 март на следващата година;

• Придружава годишната CBAM декларация;

• Потвърждава достоверността на данните до ниво производствена инсталация.

Допустими методи за верификация:

• ISO 14064-3:2019 – верификация на емисии на парникови газове;

• Методики, използвани в EU ETS;

• Други признати международни стандарти, одобрени от Комисията.

Акредитация и контрол на проверяващите органи

Национални акредитационни органи:

Всяка държава членка определя акредитационен орган съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008.

Изисквания към верификаторите:

• Техническа компетентност по оценка на емисии;

• Обективност и независимост;

• Опит в съответните индустриални сектори;

• Сертифицирани вътрешни системи за качество.

Акредитацията е валидна за 5 години с възможност за подновяване след повторен одит.

Надзор и отнемане на акредитация:

Националните органи:

• Провеждат регулярни проверки на работата на верификаторите;

• Разследват сигнали за нарушения;

• Могат да временно спрат или окончателно отнемат акредитацията.

Верификаторите:

• Не трябва да имат конфликт на интереси (например да са свързани с вносителя);

• Изготвят пълни, обективни и навременни доклади;

• Съобщават за всякакви неясноти или липси в предоставените им данни.

» Изменящ Регламент (ЕС) 2023/956 относно опростяването и укрепването на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ)

Цел и контекст на измененията

Регламент (ЕС) 2025/2083 цели да подобри функционирането на МКВЕГ на база на:

• Опит от преходния период (октомври 2023 – декември 2025),

• Доклади от декларатори и консултации със заинтересовани страни,

• Изисквания за намаляване на административната тежест,

• Гаранция, че поне 99% от съпътстващите емисии остават обхванати от МКВЕГ.

Нов член 2a: Минимално изключение (de minimis)

• Въвежда се праг от 50 тона нетна маса на внесени стоки годишно.

• Ако вносителят не надвиши този праг, се освобождава от:

  • изискването за регистрация като одобрен декларатор,

  • подаване на МКВЕГ декларация,

  • закупуване и връщане на МКВЕГ сертификати.

• Изключението не важи за вноса на електроенергия и водород.

• Вносителят трябва да декларира изключението в митническата декларация.

Годишна проверка на прага:

• Комисията ще оценява дали изключението обхваща не повече от 1% от съпътстващите емисии.

• При отклонение >15 тона, прагът се коригира чрез делегиран акт (Приложение VII).

Изключения за електроенергия и водород

• Изключени от минималното изключение поради:

  • разлики в търговските модели,

  • по-висока интензивност на емисиите,

  • различна митническа и техническа специфика.

Промени в дефинициите (член 3)

• Обхватът на „вносител“ се разширява, за да включи:

  • случаи с опростен митнически режим, при които се представя само свидетелство за приключване (чл. 175(5) от Делегиран регламент 2015/2446).

Управление на сертификатите по МКВЕГ

• Минималното изискване за наличие на сертификати в края на тримесечие се намалява от 80% на 50%.

• Крайният срок за подаване на годишна декларация и връщане на сертификати е 30 септември на следващата година.

• Цената на сертификатите през 2027 г. ще отразява цените по СТЕ на ЕС през 2026 г.

• Няма нужда от обмен на информация между платформите в края на деня – анулирането е автоматично.

Нови правила за одобрени и неодобрени вносители

• Вносители, които очакват да преминат прага, трябва да подадат заявление за одобрение преди надвишаването му.

• Преходна мярка: подадени заявления до 31 март 2026 г. позволяват продължаване на вноса до решение.

• Ако одобрение бъде отказано, вносителят подлежи на санкции.

Роля на косвените митнически представители

• Представители, действащи от името на вносители, трябва да бъдат одобрени декларатори.

• Ако клиентът надвиши прага:

  • представителят подава декларация и връща сертификати,

  • отговаря за спазването на изискванията.

Изключение от отговорност:
Ако косвеният представител не е дал съгласие да действа като одобрен декларатор, не носи отговорност.

Изисквания за отчитане и крайни срокове

• Подаването на декларации става до 30 септември.

• Позволява се делегиране на подаването на трета страна, която:

  • има EORI номер,

  • е установена в държава членка на ЕС.

Верификация, системни граници и прекурсори

• Емисии от дообработващи процеси (напр. стомана, алуминий), които не попадат под СТЕ на ЕС, се изключват от изчислението.

• Прекурсори, вече обхванати от СТЕ на ЕС или свързана система, не се отчитат отново при изчисляване на емисиите на комплексни стоки.

Приспадане на цената на въглеродните емисии

• Деклараторите могат да поискат намаление на броя сертификати, съответстващо на:

  • реално платена въглеродна цена в трета държава,

  • включително ако е платена в държава, различна от страната на произход.

• Комисията може да публикува годишна средна въглеродна цена в €/т CO2e при липса на данни.

Достъп до регистъра и роли на оператори и проверяващи

• Оператори от трети държави и техните майки компании могат да имат достъп до CBAM регистъра.

• Акредитирани проверители получават достъп при поискване.

• Изисква се регистрационен номер на дружеството или дейността за идентификация.

Актуализации на приложенията и технически корекции

• Приложение I: Изключва се некалцинирана каолинова глина поради нисък въглероден интензитет.

• Приложение II: Електроенергията се добавя към стоките, при които се отчитат само преки емисии.

• Приложение IV: Стойности по подразбиране се базират на средната стойност на 10-те държави с най-високи емисии, ако няма надеждни данни.

Такси и финансиране на централната платформа

• Таксите, заплатени от одобрените декларатори, ще финансират платформата.

• Началните разходи се покриват от бюджета на ЕС, след което се възстановяват чрез таксите.

• Комисията ще определя:

  • структурата и нивото на таксите чрез делегиран акт.

Делегирани актове и правомощия на Комисията

• Комисията получава правомощия да:

  • коригира прага от 50 тона годишно,

  • определя таксите,

  • актуализира приложения и технически правила.

• Актовете ще се приемат при спазване на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2016 г.

Санкции, контрол и изключения

• Вносители без одобрение, които надвишат прага, подлежат на санкции по чл. 26, параграф 2а.

• Плащането на санкция освобождава вносителя от подаване на декларация и връщане на сертификати за съответната година.

• При надвишение с до 10%, или ако одобрението е отказано след подадено заявление, може да се наложи по-ниска санкция.

» Регламент (ЕС) 2023/1773: МКВЕГ Правила за Докладване в Преходния Период

Регламент 2023/1773 на Европейската комисия е приет на 17 август 2023 г. и регламентира временните задължения за докладване на въглеродните емисии, свързани с внос на стоки в обхвата на CBAM, по време на преходния период (от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г.).

Цел и правна основа

Цел на регламента

• Да определи формата и съдържанието на докладите, които вносителите трябва да подават;

• Да предостави време на бизнеса и институциите да се адаптират към бъдещите задължения;

• Да събере реални данни за въглеродния интензитет на вносните стоки;

• Да установи функционалностите на CBAM Преходния регистър.

Правна основа

Регламентът е приет въз основа на:

• Член 35, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2023/956;

• Обвързва всички държави членки;

• В сила от 1 октомври 2023 г.

Важно: През този период не се изисква закупуване или предаване на CBAM сертификати — има само задължение за четиримесечно докладване.

Основни задължения за вносителите

Кой трябва да докладва?

CBAM определя следните задължени лица, наречени „декларанти“:

• Вносители, подаващи митническа декларация от свое име;

• Упълномощени податели, действащи по силата на митнически пълномощия;

• Непреки представители, когато вносителят няма регистрация в ЕС.

Срокове за подаване

• Доклади се подават четири пъти годишно (веднъж на тримесечие);

• Краен срок: до края на месеца, следващ отчетното тримесечие;

• Пример:

  • Q4 2023 → до 31 януари 2024 г.

  • Q1 2024 → до 30 април 2024 г.

  • Последен доклад: Q4 2025 → до 31 януари 2026 г.

Какво трябва да съдържа един CBAM доклад?

1. Количество внесени стоки
   • В тонове или MWh (за електроенергия)
2. Код по Комбинирана номенклатура (CN)
3. Държава на произход
4. Информация за производственото съоръжение:
   • Локация по UN/LOCODE
   • Име, адрес, координати
5. Метод на производство
6. Директни въглеродни емисии (kg CO₂e/тон):
   • Реални или по подразбиране
7. Индиректни емисии (от електроенергия):
   • Източник, потребление и емисионен фактор
8. Използвани емисионни фактори
9. Допълнителна информация (ако е приложимо):
   • Номер на стоманодобивен завод

Формулярите за подаване са стандартизирани и се попълват в CBAM Преходния регистър.

Методологии за изчисление на емисиите

Основен принцип

Целта на методологичните правила е да се осигури сравнимост и точност на данните за въглеродните емисии, независимо от това дали стоките са произведени в ЕС или извън него.

CBAM трябва да отразява същата въглеродна стойност, която би се прилагала, ако производството се извършваше в рамките на EU ETS (Системата за търговия с емисии на ЕС).

Два основни метода за изчисление на директни емисии

Регламентът позволява два еквивалентни подхода, използвани и в ЕС ЕТС:

Метод, базиран на активност (Activity-based method)

Този метод оценява емисиите, произтичащи от:

• използвани горива (напр. природен газ, въглища, мазут);

• входящи суровини (напр. варовик, руда, химически реагенти);

• емисионни фактори, които превръщат количеството гориво/суровина в еквивалент на CO₂.

Метод чрез непрекъснато измерване (CEMS – Continuous Emissions Monitoring System)

Използва се предимно от големи индустриални инсталации, които имат автоматизирани системи за измерване на:

• концентрацията на CO₂, N₂O или PFCs в изходящите газове;

• дебит на димните газове;

• температура и налягане.

CEMS предоставя най-висока точност, но изисква сертифицирани уреди и периодична калибрация. Данните трябва да бъдат валидирани от независим технически експерт.

Изчисление на индиректни емисии

Индиректните емисии представляват въглеродния отпечатък от електроенергията, използвана в производствения процес.

Методика:

1. Определя се общото потребление на електроенергия (MWh);
2. Избира се подходящ емисионен фактор за мрежата (kg CO₂e/MWh);

Източници на емисионни фактори

• Директно измерени стойности – предпочитаният вариант, когато инсталацията има мониторинг;

• Национални/регионални стойности – когато държавата има собствена въглеродна система;

• По подразбиране (default values) – публикувани от Европейската комисия и актуализирани ежегодно.

• Стойностите по подразбиране винаги се избират в консервативна посока, за да се избегне подценяване на емисиите.

Преходни методи (до 31 декември 2024 г.)

До края на 2024 г. се разрешава използването на алтернативни методи, ако те осигуряват еквивалентна точност.
Допустими са:

• данни от схеми за ценообразуване на въглерода в трети страни (например Канада, Корея, Нова Зеландия);

• данни от задължителни системи за мониторинг в страната на произход;

• вътрешни ESG системи на компаниите, ако са одитирани.

Документиране на методологията

Вносителите трябва да приложат:

• описание на производствения процес;

• методика на изчисление;

• източници на данни и фактори;

• период на отчитане (тримесечие);

• идентификация на лицето, отговорно за изчисленията.

Докладите се попълват в електронен шаблон, публикуван от Европейската комисия.

Проверка на последователността

Регламентът изисква вътрешен контрол:

• използваната методология да остане еднаква за целия отчетен период;

• промени да бъдат документирани и обосновани;

• несъответствия в данните да се обясняват.

Равнопоставеност с производителите от ЕС

CBAM гарантира, че за стоките от трети страни се прилага същата методика, каквато е изискана по Директива 2003/87/ЕО.
Това осигурява:

• избягване на дискриминация между внос и местно производство;

• съвместимост със Световната търговска организация (СТО).

Дерогации и гъвкавост при докладването

CBAM е създаден да бъде всеобхватен, но и приложим на практика, дори в случаите, когато производителите от трети страни не могат да предоставят точни емисионни данни.

За тази цел Регламент (ЕС) 2023/1773 предвижда гъвкав механизъм в рамките на преходния период, чрез който декларантите могат:

• да използват стойности по подразбиране, публикувани от Европейската комисия;

• да прилагат частични данни или смесени методи;

• да правят обосновани допускания и да ползват временни дерогации.

Кога се прилагат стойности по подразбиране?

Допустимо е използването на стойности по подразбиране (default values), когато:

• не могат да се получат реални емисионни данни от производителя;

• доставчикът отказва или няма капацитет да измерва емисии;

• стоката произхожда от трети страни без въглеродна регулация.

Условия за използване

Default стойностите трябва да бъдат:

• • публикувани от Европейската комисия (официален списък);

  • актуални към отчетното тримесечие;

В доклада трябва ясно да се посочи:

• • че е използвана стойност по подразбиране;

  • кодът на съответния продукт (CN);

  • източникът на стойността (например: „Default value – Commission Table, Version 1.3, Q1 2024”).

Важно:Не се разрешава произволно определяне на стойности от страна на декларанта. Единствените допустими стойности по подразбиране са тези, одобрени от ЕК.

Консервативен характер на default стойностите

Стойностите по подразбиране се изчисляват така, че:

• надвишават 80% от емисионното разпределение за конкретния продукт;

• използват най-неблагоприятни сценарии (интензивно потребление на енергия и емисии);

• избягват занижено докладване, като се прилага принципът „по-скоро надценка, отколкото подценка”.

Това стимулира компаниите да използват реални данни, защото така биха показали по-нисък въглероден отпечатък.

Временни дерогации до края на 2024 г.

До 31 декември 2024 г., се допуска:

• използване на неодобрени от ЕК методологии, стига да:

  • са научно обосновани;

  • са еквивалентни на методите в ЕС ЕТС;

  • се обяснят подробно в доклада;

• непълно докладване, при което:

  • липсва индиректна част (електроенергия);

  • или данните са представени с диапазон, вместо точна стойност.

  • От 1 януари 2025 г. този период на дерогации изтича — всички доклади трябва да отговарят напълно на установените изисквания.

Прозрачност при използване на гъвкави методи

Когато се използват стойности по подразбиране, частични данни или временни дерогации, докладът задължително трябва да съдържа:

• ясна обосновка;

• вид и обхват на използваната методика;

• източници на данни;

• евентуално отклонение от очакваните стойности;

• техническо лице, отговорно за доклада.

Това позволява на националните органи и Комисията да извършват рискови оценки и последващи проверки.

Качество на данните и верификация

Докладите, подадени в преходния период по CBAM, не подлежат на задължителна външна верификация, но трябва да отговарят на изисквания за последователност, пълнота и проследимост.

Това е първата стъпка към изграждане на будеща система за пълна верификация, която влиза в сила от 2026 г.

Какво означава „качество на данните“ в CBAM?

Според Регламент (ЕС) 2023/1773, висококачествените доклади трябва да бъдат:

Проверка за „разумна надеждност“

Комисията и националните власти могат да извършат проверка за разумна надеждност (plausibility check) по:

• съотношение емисии/продукт;

• сравнение с типични стойности за сектора;

• отклонения спрямо исторически стойности;

• необичайни обеми или промени между тримесечия.

Самопроверка и вътрешен контрол

До края на 2025 г. вносителите носят отговорност за вътрешната проверка на данните, чрез:

• назначаване на отговорно лице (декларант/аналитик/ESG мениджър);

• водене на дневник на изчисленията и източниците;

• осигуряване на вътрешна проверка от друг отдел или външен консултант;

• спазване на методологичния наръчник на ЕК.

• Тези мерки не са задължителни, но силно препоръчителни. При значителни отклонения, органите могат да изискат обосновка или ревизия.

Верификация по избор (доброволна)

Вносителите могат да изберат да:

• представят декларация от производствената инсталация;

• приложат външен доклад от верификатор, сертифициран съгласно ISO 14064 или подобен стандарт;

• използват вътрешна лаборатория с валидирана методика.

Предимства:

• По-високо доверие от страна на властите;

• По-малка вероятност за допълнителни проверки;

• По-добра подготовка за задължителната верификация след 2026 г.

Проверки от компетентни органи

Комисията и/или националните органи могат да:

• изискат корекции на неточни доклади;

• извършат анализ на риска за определени декларанти;

• ограничат достъпа до регистъра при системни нарушения;

• издадат предупреждение или указание за подобрение.

Няма парични санкции за грешки, но има за системна небрежност или умишлено подвеждане.

Подготовка за верификация след 2026 г.

CBAM ще изисква от 2026 г.:

• годишна верификация от акредитиран независим верификатор;

• доказателства за реалните емисии от производствени съоръжения;

• проследимост на всеки етап от изчисленията.

Препоръчително е вносителите да създадат още сега вътрешна процедура за верификация, така че да:

• се улесни преминаването към пълната система;

• се избегнат санкции и рискове в бъдеще.

Санкции и последствия при неспазване

Въпреки че по време на преходния период (2023–2025 г.) не се изисква плащане за емисии чрез CBAM сертификати, вносителите имат ясно регламентирано задължение да докладват всяко тримесечие за въглеродното съдържание на вносните стоки.

Неспазването на това задължение води до административни санкции, които могат да включват:

• глоби;

• спиране на достъпа до CBAM регистъра;

• допълнителен надзор от националните органи;

• отбелязване като „рисков декларант“ в митническата система.

Юридическа основа

Санкциите са уредени в:

• чл. 4, 5 и 7 от Регламент (ЕС) 2023/1773;

• допълнени от чл. 16 от Регламент (ЕС) 2023/956 (основният CBAM регламент);

• конкретната санкция се налага от националния компетентен орган в съответната държава членка.

Видове нарушения:

CBAM Преходен регистър

Какво представлява CBAM регистърът?

CBAM Преходният регистър е интерактивна електронна платформа, поддържана от Европейската комисия, чрез която:

• вносителите подават тримесечни доклади за емисиите;

• се управляват и редактират данни за производствените съоръжения;

• се осъществява комуникация между декларанти, национални органи и Комисията.

Системата функционира чрез портал на ЕК и е достъпна през удостоверена EU Login идентификация.

Функционалности на системата

Достъп до регистъра

Видове потребители

1. Декларанти – регистрирани лица, които подават отчетите (вносители, митнически представители);
2. Компетентни органи – национални администрации по околна среда и финанси;
3. ЕК и агенции – Европейската комисия и упълномощени структури;
4. Наблюдатели (read-only) – използва се за митническа и статистическа проверка.

Регистрация и вход

• Изисква се EU Login акаунт;

• Потребителят трябва да подаде заявка за достъп чрез онлайн формуляр;

• Активирането се извършва от националния орган по местонахождение на вносителя.

Важно: Всеки декларант трябва да регистрира своята организация и да посочи физическо лице с права на „декларатор“.

Регистрация на производствени съоръжения

CBAM задължава вносителите да посочат от кое съоръжение произхожда всяка партида внесена стока.

Затова регистърът включва модул за:

• въвеждане на име, адрес, локация (UN/LOCODE);

• тип производствена дейност;

• връзка към използваната методология и данни за емисиите;

• прикачване на декларация от производителя (по избор).

Срокове за подаване през системата

• Системата е активна постоянно (24/7);

• Подаването е задължително до последния ден на месеца, следващ всяко тримесечие;

• При технически проблем в платформата → може да се използва временна форма (.xlsx), одобрена от националния орган.

Импорт на данни (масово качване)

Системата позволява:

• ръчно попълване на формуляр онлайн;

• или автоматично качване на структурирани XML/CSV файлове, особено при големи обеми.

Предоставените шаблони съдържат:

• код на продукта (CN);

• емисии (директни/индиректни);

• идентификатор на съоръжение;

• използвана методология и стойности.

Ревизии и корекции

• Всеки подаден доклад може да бъде редактиран до изтичането на крайния срок;

• След срока → системата автоматично „заключва“ отчетите;

• Допълнителни корекции се извършват чрез искане за редакция до компетентния орган.

Проследимост и контрол

Всяка подадена информация се:

• архивира;

• записва с времеви печат (timestamp);

• свързва с конкретен потребител;

• може да бъде изискана като доказателство при последваща проверка.

» Регламент (ЕС) 2024/3210: Внедряване на CBAM Регистъра

Този регламент е публикуван в Официален вестник на ЕС на 21 март 2024 г. и влиза в сила от 1 януари 2026 г., когато завършва преходният период по CBAM. Той е пряко приложим във всички държави членки и доразвива структурата на CBAM чрез:

• въвеждане на автоматизирана система за управление на декларантите;

• прехвърляне от временно към окончателно подаване на декларации;

• изграждане на централизирана платформа за покупка и отчитане на CBAM сертификати;

• установяване на правила за верификация, санкции и митническо сътрудничество.

Техническа структура на регистъра

CBAM регистърът става централен елемент на системата за въглероден граничен контрол и съдържа следните модули:

Регистрация и авторизация на декларанти

CBAM регламентът въвежда дефиницията за „упълномощен CBAM декларант“, който е единственото лице, имащо право да:

• внася стоки в обхвата на CBAM;

• подава CBAM декларации;

• купува и отписва сертификати;

• комуникира с компетентния орган.

Условия за регистрация:

• Идентификация чрез EORI номер (номер на икономически оператор в ЕС);

• Установен в държава членка;

• Финансова стабилност (да не е в несъстоятелност);

• Без нарушения по CBAM или митническото законодателство;

• Доказан административен капацитет да изпълнява задълженията.

Годишна CBAM декларация (след 2026)

От 1 януари 2026 г. вносителите ще бъдат длъжни да подават една годишна декларация, включваща:

• обем на внесените стоки;

• емисии – директни и индиректни;

• използвани методологии;

• обем на отписани CBAM сертификати;

• баланс между внесените стоки и съответния въглероден дълг.

Краен срок за подаване: 31 май на следващата година (напр. за вносите през 2026 г. → декларация до 31 май 2027 г.).

CBAM сертификати: покупка, отписване, цена и проследимост

CBAM ще изисква от всички упълномощени декларанти да закупуват и отписват CBAM сертификати, отговарящи на декларираните нетни въглеродни емисии на внесените от тях стоки.

Какво е CBAM сертификат?

• Нематериална единица, изразяваща 1 тон CO₂ еквивалент (tCO₂e);

• Емитира се от Европейската комисия;

• Притежава уникален идентификатор;

• Може да бъде:

  • закупен, но не търгуван или прехвърлян;

  • отписан, за да се изпълни задължение.

За разлика от квотите в ЕС ЕТС, CBAM сертификатите не подлежат на пазарна търговия и са непрехвърлими.

Закупуване на сертификати

Периодичност:

• Покупката се извършва през цялата календарна година;

• Декларантите трябва да имат достатъчно сертификати до края на април на следващата година.

Процедура:

1. Декларантът заявява желан брой сертификати в регистъра;
2. Получава сметка от ЕК с указана сума;
3. Извършва банков превод към специална сметка на ЕС;
4. След постъпване на сумата → сертификатите се кредитират в неговия CBAM акаунт.

Верификация на CBAM декларациите от независими верификатори

Задължение за верификация

Съгласно Регламент (ЕС) 2024/3210, считано от 1 януари 2026 г., всички годишни CBAM декларации подлежат на задължителна проверка от независим верификатор, преди да бъдат подадени в регистъра.

Какво подлежи на верификация?

Верификаторът трябва да провери следното:

Кой може да бъде CBAM верификатор?

Изисквания:

• Юридическо лице, акредитирано от национален орган за акредитация в ЕС;

• Спазва стандарта ISO 17029 и свързаните методики;

• Не трябва да има:

  • конфликт на интереси с декларанта;

  • роля в изчислението на данните;

  • договорни или финансови зависимости.

Координация с митниците и обмен на данни

След края на преходния период (от 1 януари 2026 г.), CBAM се превръща в неразделна част от митническите процедури в Европейския съюз. Това изисква:

• интегриране на CBAM регистъра със съществуващите митнически бази данни;

• обмен на информация между ЕК, националните органи и митническите служби;

• автоматична проверка на съответствието между вноса и декларираните въглеродни емисии.

Основни митнически системи, които се интегрират с CBAM:

Известие за адаптация според Механизма за Корекция на Въглеродните Емисии на Границите (EU CBAM)

Този текст беше адаптиран в съответствие с насоките, определени от Механизма за Корекция на Въглеродните Емисии на Границите (CBAM)​. В нашите усилия да осигурим прозрачност, отговорност и съответствие, ние внимателно прегледахме и включихме принципите на EU CBAM в съдържанието. Този процес на адаптация отразява нашата отдаденост към висококачествено, точно и изчерпателно докладване, като гарантира, че представената информация отговаря на международно признати стандарти.