SBTi Стандарти за ESG Докладване – Ръководство

» Инициативата  за Научнообосновани  Цели (SBTi)

Относно този стандарт

Подписването на Парижкото споразумение през 2015 г. наложи създаването на дефинирани пътни карти за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ). Ролята на SBTi е да превежда глобалните въглеродни бюджети в секторни или междусекторни траектории, давайки възможност на компаниите да си поставят научнообосновани и верифицируеми цели.
Пет приоритетни резултата:

1. Намаляване на директните емисии (обхват 1).

2. Преминаване към електричество с нулев въглерод (обхват 2).

3. Декарбонизиране на веригите за стойност (обхват 3).

4. Стимулиране на иновации в нисковъглеродни решения.

5. Финансиране на климатични мерки извън веригата за стойност.

Рамка на стандартите на SBTi

Два междусекторни стандарта:

• Корпоративен стандарт за нетна нула (за всички нефинансови компании)

• Стандарт за нетна нула за финансови институции (банки, управляващи активи и др.)

Секторни стандарти съществуват за индустрии с високи емисии – електроенергетика, нефт и газ, химия и т.н.
Компаниите първо прилагат междусекторния стандарт, а после – релевантните секторни критерии, ако покриват праговете (напр. стандарт за електроенергетика). Това гарантира последователност в начина, по който се задават целите в целия корпоративен пейзаж.

Предназначени потребители на стандартите на SBTi

Обхванати са действащи търговски компании от всякакъв размер с минимум една година опит. Неправителствени организации, държавни органи или смесени структури имат отделни указания.

Класификация на компаниите (нова във версия 2.0)

• Категория А: Големи и средни фирми в страни с по-висок доход (висок или горносреден според Световната банка). Трябва да изпълнят всички изисквания изцяло.

• Категория B: Малки/микро фирми във всички държави + средни компании в страни с по-ниски доходи. Част от критериите стават опционални или по-гъвкави.

Бележка: Това разграничение отчита ограниченията в ресурси и данни, с които се сблъскват по-малки субекти или тези в развиващи се икономики, като прави стандарта глобално приобщаващ.

Модел за валидация

Нов, цикличен процес:

1. Първоначална проверка – дали фирмата е готова и дали има публичен ангажимент за нетна нула.

2. Първа валидация – след като фирмата зададе краткосрочни и дългосрочни цели, SBTi (или акредитирано тяло) ги проверява.

3. Подновена валидация – след ~5 г. (типичен цикъл за близка цел) се оценява напредъкът и се задават нови цели.

4. Извънредни проверки – SBTi може да прави одити по всяко време.

Процедурата за валидиране описва детайлите.

Структура на стандартите на SBTi

Главите съдържат „Критерии“ (задължителни) и „Препоръки“ (добра практика).
Някои критерии са „опционални“, ако компанията търси допълнителни претенции.

Нормативен език:

• „Shall“ = задължително

• „Should“ = препоръчително

• „May“ = позволено

Терминология

Стандартът пояснява значенията на „shall“, „should“, „must“, „can“, „may“.
Разработва се глосар за ключови понятия (базова година, цел за съответствие, обхват 3, остатъчни емисии и т.н.).

Спазване на нормативните изисквания

Покриването на SBTi не освобождава от местни регулации; при припокриване важи по-строгото правило.

Език и преводи

Официалният език е английски. Другите преводи са само за справка; при разминаване водеща е английската версия.

Преглед и ревизия

На всеки максимум 5 г. се прави публична консултация; при нужда стандартът се актуализира по-рано (напр. при нови климатични сценарии).

Цел на корпоративния стандарт „Нетна нула“ на SBTi

Визия: Глобалната икономика се трансформира към нетна нула до 2050 г. чрез справедлив преход.
Мисия: Да се подкрепят компаниите в поставянето и постигането на научнообосновани цели, съвместими с ограничаване на затоплянето до 1,5 °C.
Стандартът се актуализира текущо, за да отразява новите данни на IPCC и обратната връзка на заинтересованите страни.

Обхват

Приложим за всички търговски корпорации с емисии от операции (обхвати 1 и 2) и вериги за стойност (обхват 3).
Секторни критерии: Ако фирмата попада в сектор с конкретни указания (напр. електроенергетика), те се прилагат наред с междусекторния стандарт.

Структура на корпоративния стандарт „Нетна нула“

1. Корпоративен ангажимент за нетна нула

2. Определяне на представянето в базовата година

3. Поставяне на цели

4. Адресиране въздействието на текущите емисии

5. Оценка и комуникация на напредъка

6. Претенции по SBTi

» Корпоративен Ангажимент за Нетна Нула

Предистория и ключови понятия

Тази глава обяснява как една компания официално декларира цел да постигне нетна нула до конкретна година (не по-късно от 2050 г.).

• Версия 1.2 използваше писмо за ангажимент с 24 м. срок за задаване на цели.

• Версия 2.0 въвежда по-структуриран процес:

  • Публична декларация за нетна нула

  • Задаване на цели до 12 м. (Кат. A) или 24 м. (Кат. B)

  • Одобрение и надзор от ръководството/борда

Покрива препоръките на UN HLEG и Race to Zero.

Важни разграничения

• Нетна нула до 2050 г. – универсален краен срок. Някои сектори с високи амбиции може да изискват по-ранна дата.

• Обхват: Включва всички операции и релевантни емисии; не се допуска частично покритие.

• Незабавна прозрачност: Препоръчва се годишно отчитане.

Проектни критерии и препоръки

Критерий CNZS-C1: Публичен ангажимент

• Година „нетна нула“ ≤ 2050.

• Важи за всички дъщерни дружества и съвместни предприятия.

• Трябва да се неутрализират остатъчните емисии през годината на нетната нула.

• Декларацията се одобрява на най-високо ниво и е публична.

Ключови препоръки (R1.1, R1.2 …)

• Насърчава по-ранни дати, ако е възможно.

• Широка комуникация към служители, инвеститори, доставчици.

• Уточняване на поетапното ограничаване на изкопаеми горива.

План за преход

Документирана стратегия с управление, действия и ресурси за нетна нула; публично достъпна.
Срок: финализиране до 12 м. след първа валидация (с по-строги очаквания за Кат. A).

Какво трябва да съдържа

• Временни цели (краткосрочни и дългосрочни)

• Инвестиционна стратегия (CAPEX/OPEX съгласувани с декарбонизацията)

• Оперативни промени (технологии, продукти, верига доставки)

• Управленски структури, отговарящи за плана

Допълнителни препоръки: Кат. A да подпомага Кат. B (напр. малки доставчици) чрез финанси или трансфер на технологии.

» Определяне на Показателите в Базовата Целева Година

Предистория и ключови понятия

Преди поставяне на цели фирмата трябва да установи базисна година с пълен и прецизен отчет на емисиите от обхват 1, обхват 2 и релевантни обхват 3. Базисната година служи като референтна основа за проследяване на напредъка.
Стандартът уточнява:

• Организационни граници

• Приложимост на секторни критерии

• Гарантиране (assurance) на инвентаризацията

• Качество на данните

Подходът гарантира доверие, сравнимост и предотвратява „манипулация“ на резултатите, както и подпомага съответствието с изисквания като EU CSRD.

Организационни граници

• Използват се критериите за финансов или оперативен контрол от GHG Protocol.

• Дъщерни дружества с мнозинствено участие обикновено се включват 100% (обхват 1 и 2), освен ако секторен стандарт указва друго.

• При съвместни предприятия или миноритарни участия може да се изисква пропорционално или специфично отчитане.

• Избраната граница следва да остане постоянна; при придобивания/прехвърляния се предвиждат правила за ревизия на базисната стойност.

Избор на базисна година за поставяне на цели

• Годината трябва да е актуална, представителна и без изключителни аномалии.

• Обичайно се избира последната година с надеждни данни (например 2022 или 2023), но може да е по-ранна за съответствие със съществуващи ангажименти.

• При значителни структурни промени (сливания, придобивания) се прилага политика за корекция на базисните емисии, за да се запази справедлив „ябълки срещу ябълки“ сравнителен анализ.

Инвентаризация на емисиите на парникови газове

• Включва CO₂, CH₄, N₂O, HFC, PFC, SF₆, NF₃ („киотовата кошница“).

• Обхват 1 и 2: задължителни пълни отчети.

• Обхват 3: всички категории се скринират за релевантност; материалните източници се включват (виж приложение D за списък на интензивни емисионни дейности).

• Методология: GHG Protocol; при конфликт с критерии на SBTi – SBTi има преимущество.

Гарантиране на данните

• Категория A: задължително трето лице (минимум ограничено осигуряване по ISO 14064-3 или еквивалент).

• Категория B: препоръчително, но не задължително освен при местни регулации.

Определяне на приложимостта на секторни критерии

• След инвентаризацията компанията проверява дали попада в определени сектори по прагови показатели (например ≥40% приход или продукция в енергетика → прилага се секторен стандарт „Енергетика“).

• Секторните стандарти могат да имат по-строги правила за обхват 1, 2 и 3.

Идентифициране на релевантни източници на обхват 3

• От версия 1.2 се преминава от фиксирани проценти към „релевантни“ категории.

• Приоритизират се високоемисионни и такива, където компанията има влияние.

• Приложение D класифицира дейности като стомано-химическа индустрия, голям транспорт и др.

Определяне на резултатите за базисната година

• Агрегиране на емисиите по избраните организационни граници и релевантни обхват 3 към „официална“ стойност за всяка категория.

• Събиране на дейностни данни (кВтч, километри, тонове суровини и др.) за проследяване във времето.

Уверяване на инвентаризацията

• Категория A: задължително ограничено уверяване от акредитиран проверител.

• Категория B: препоръчително.

• Цел: съответствие с GHG Protocol, CDP, ISSB и др.

Подобряване на качеството на данните

• Препоръчва се използването на първични данни, особено за обхват 3.

• Насърчава се сътрудничество с доставчици за споделяне на данни и програми за съответствие.

• Използване на оценки/прокси където е необходимо, с план за подобрение.

Ревизия на индикатори за базисната година

• Тригерирани от структурни промени (>5–10% промяна в емисиите) или методологични обновления.

• Компанията уведомява SBTi и поддържа постоянни исторически записи.

» Поставяне на Цели

Предистория и ключови понятия

Надгражда върху инвентара от глава 2. Целите трябва да:

• Съответстват на глобалния въглероден бюджет за 1.5 °C (без преходно надвишаване).

• Включват междинни (краткосрочни) и дългосрочна нето-нулева цел (2050 или по-рано).

• Отразяват последните научни данни (IPCC AR6).

Три ключови промени от версия 1.2 към 2.0:

1. По-нюансиран подход — съчетаване на топ-даун пътеки и „разрив“ в представянето на компанията.

2. Ясни правила за обхват 1, 2 и 3.

3. Изрични указания за документално доказване на реални намаления.

Общи критерии за поставяне на цели

• Всички нето-нулеви цели са съобразени с ограничение до 1.5 °C; опцията “well below 2 °C” отпада.

• Краткосрочни цели: на ~5-годишни интервали.

• Дългосрочни цели: до нето-нулевата година (≤2050 или по-рано, ако секторен стандарт изисква).

Времеви рамки на целите

• Краткосрочни: ~5 години от датата на първоначално валидиране.

• Дългосрочни: до 20–30 години от базисната година (секторни изисквания могат да са по-строги).

Амбиция на целите

• Използват се Absolute Contraction Approach (ACA) или Sectoral Decarbonization Approach (SDA).

• SBTi консултира две вариации на ACA с „принцип на бюджетна консервация“.

• Компании с ниски обхват 1/2 могат да следват междусекторни пътеки или специфични примери в приложение E.

Задължителни vs. опционални елементи

• Категория A: пълно съответствие по кратко- и дългосрочни цели, включително под-сектора (обхват 2 на пазарна база, обхват 3).

• Категория B: някои критерии са изключени или опционални, но за пълен „нето-нулев валидиран“ претендент трябва да включи обхват 3, ако е значителен дял.

Адресиране на оперативните емисии (обхват 1 и 2)

Цели за обхват 1

• Категория A: кратко- и дългосрочни цели, съобразени с 1.5 °C.

• Категория B: поне краткосрочни цели.

Методи за декарбонизация

• ACA

  • Опция A: равномерно годишно намаление (напр. 4.2 %).

  • Опция B: базирано на предишни постижения (по-нисък годишен процент при предварително големи намаления).

• SDA

  • Цели за емисионна интензивност по сектори; ако има секторен стандарт, той се прилага.

Цели за обхват 2

• Отделни цели за локационно-базирано и пазарно-базирано отчетно емитиране.

• Предпочитание към директни договори за доставка (PPA) в същия пазар.

• RECs (сертификати) се допускат при строги критерии (пространствена/времева съвместимост).

• Преходни мерки: „book-and-claim“, но с по-строги правила за качество и избягване на двойно отчитане.

Фосилни горива

• Силно се насърчава/изисква график за отказ от необезвредени изкопаеми горива.

• Биогоривата за топлинни нужди трябва да отговарят на устойчивост (ЛЦЖ, земеползване и др.).

Адресиране на останалите емисии по веригата на стойността (обхват 3)

Предизвикателства

• Обхват 3 е голям, фрагментиран и зависи от външни контрагенти.

Промяна на подхода

• От фиксирано покритие (67%/90%) към „релевантни източници“ (приложение D).

• Ако покритието е под 67%, се изисква обоснование за значим принос към декарбонизация.

Методи за цели

• Емисийни цели: за категории с добри първични данни или директно влияние.

• Цели за съответствие (alignment):

  • Процент закупено от нето-нулево съгласувани доставчици.

  • Дял на верифицирани нето-нулеви продукти/услуги (downstream).

  • Показатели „гCO₂ на единица“ upstream.

• Непряка митиграция (book-and-claim): при ограничена възможност, с високи стандарти за допълнителност и качество.

Проследяване на напредъка

• Йерархия на проследяване:

  1. Директна митиграция (верига на доставките).

  2. Групови данни (когато детайлно не е възможно).

  3. Непряка митиграция като преходна мярка, с прозрачност.

• Плавен преход от средни/вторични данни към първични.

Категории A срещу B

• A: задължително кратко- (5-годишни) и дългосрочни цели по приоритетни категории.

• B: опционално за обхват 3, но за пълно валидиране – изискване.

Адресиране на остатъчните емисии

Остатъчни емисии
– Емисии след всички „възможни“ намаления в целевата година.

Необходими мерки

• Критерий CNZS-C3: Остатъчните емисии трябва да бъдат неутрализирани.

• Три опции за неутрализиране:

  1. Задължителни премахвания: включване на цели за премахване (напр. 20 % от остатъчните емисии до 2040).

  2. Опционални премахвания с допълнително признание за качество.

  3. Гъвкавост: избор между двете, при условие на проверен нето-нулев резултат.

Постоянство на премахванията

• Две опции под консултация:

  • Само трайни решения (геоложко складиране) – краткотрайните (лесове) са дисквалифицирани или силно дисконтовани.

  • Плавен преход: начало с природни решения и постепенно към трайни.

Методологии за отчитане

• Предстоящо ръководство за счетоводство на премахвания, за унифицирани практики и избягване на двойно броене.

Прозрачност на целите

Компаниите трябва публично да разкриват:

• Базисна и целева година

• Включени обхвати и граници

• Процентно намаление (абсолютно или интензитет)

• Прилагани непреки мерки или методи

• Честота на отчетност: поне ежегодно (съобразно CDP, TCFD, ISSB); някои детайли (обхват 3) могат да се забавят с 1–2 години при нужда.

Достоверност

• Съответствие между SBTi-валидирани цели и финансови/устойчиви отчети.

• Конфликти в комуникацията могат да доведат до spot checks или отнемане на статуса.

Преглед и корекция на целите

Редовен преглед

• След всеки близък цикъл (5 години) се оценява постигането.

• Ако целите са надминати → увеличаване на амбицията.

• Ако не са достигнати → нови цели, „изграждащи“ пропуска, но запазващи 1.5 °C съответствие.

Корекции при структурни промени

• Големи придобивания/прехвърляния → пресмятане на целите при >5–10 % промяна.

» Адресиране на Въздействието на Текущите Емисии

Ключови понятия

Текущи емисии = годишните емисии до достигане на нето-нулева дата.
BVCM (Beyond Value Chain Mitigation) = финансиране или подкрепа на климатични мерки извън пряката верига на стойност.

Защо е важно

• Дори при път към нето-нулева, годишните емисии добавят до акумулация на GHG в атмосферата.

• Предприемането на BVCM е „мостово“ действие за намаляване на близкотраен климатичен ефект.

Проектни критерии и препоръки

• CNZS-C4: „Компаниите (shall/should) адресират въздействието на текущите емисии чрез климатично финансиране, BVCM или сравними интервенции.“

• Консултира се дали да е задължително (shall) или препоръчително (should).

• Ако е задължително → изискване за представяне на финансов или технологичен подход за смекчаване/компенсиране на част от годишните емисии.

Признаване на BVCM

• Качество: следване на рамки като ICROA, VCMI за проверими климатични ползи и допълнителност.

• Времево ограничено: няма да замени обхват 1–3 намаления.

• Право на твърдения: при високи стандарти → допълнителни комуникационни искания (вж. глава 6).

Подходи към BVCM

1. Offsetting: покупка на сертифицирани кредити, спазвайки допълнителност и недопускане на двойно отчитане.

2. Климатично финансиране: директни инвестиции в R&D или инфраструктура в развиващи се региони.

3. Extended insetting: признание на „засегнати вериги“ дори когато са на границата на обхват 3.

4. Развитие на капацитет: финансиране или експертиза за малки предприятия/общности.

Минимално vs. значимо ангажиране

• Минимално: закупуване на малък дял кредити с ниска връзка към емисиите → ограничено признание.

• Значимо: инвестиране в мащаб за адресиране на 50–100 % от годишните обхват 1–3 емисии → възможност за „неутрализация на текущи емисии“ като допълнително твърдение.

Препоръки за стратегия BVCM

• Включване в План за преход: годишни бюджети, целеви въздействия.

• Прозрачност: обем, тип и разходи за проекти; мотивация и местоположение.

• Предпочитание към проекти с ко-ползи (биоразнообразие, адаптация, социални ползи).

» Оценяване и Комуникиране на Напредъка

Ключови понятия

Новият модел изисква периодично „renewal validation“ на всеки близък цикъл (~5 години).

Оценка на напредъка

• CNZS-C5.1: „Компаниите shall извършват оценка на напредъка в края на всеки близък целеви цикъл.“

• Измерване чрез формули в приложение G.

• Документация на методологични промени и промени в границите.

• Покрива всички обхвати, включени в одобрените цели.

Публично докладване

• „Компаниите shall публикуват изявление за напредъка“ или актуализиран план за преход.

• Задължително съдържание: базисна година, текущи емисии, процент намаление, материални отклонения.

• Категория A: често интегрирано с финансови/регулаторни отчети (напр. EU CSRD).

• Категория B: по-гъвкави формати.

Поставяне на цели за следващия цикъл

• След приключване (или ранно достигане) на близкия цикъл → нови цели, съобразени с най-новите научни пътеки и фактическо изпълнение.

• Надвишаване на целите → по-висока амбиция; пропуски → мостови цели за запазване на 1.5 °C пътека.

Renewal Validation

• Официална проверка от SBTi или нейна представители след 5-годишен цикъл.

• Изисква доказателство за изпълнение или обяснение при неизпълнение.

• Нови близки и дългосрочни цели се валидират спрямо актуализирани пътеки.

Насоки при неизпълнение

• Компанията не губи автоматично статуса си, но:

  • Трябва да разкрие причините за неизпълнението.

  • Да представи коригиращи планове (ускоряване на намаления, промяна на инвестиции).

• SBTi обмисля санкции при повтарящи се пропуски (ограничаване на публичния „валидирано от SBTi“ статус).

Методи за отчитане на напредъка

• Синхронизация с CDP и TCFD – еднакви канали в устойчиви и финансови отчети.

• За Категория A: продължаващо трето лице за уверяване на инвентара за текущата година.

• Препоръка за визуализация: графики или таблици с емисии срещу целеви точки.

Допустими твърдения след валидиране за подновяване

• Успешно постигнати близки цели: „Постигнахме нашите кратко-срочни цели, валидирани от SBTi.“

• След подновяване на целите: „Нови цели, отново валидирани от SBTi, съобразени с 1.5 °C.“

• Ако не са постигнати целите: необходимо публично разкриване на пропуските; може да твърдим участие в процеса, но не и постигане на тези цели.

Допълнителни твърдения за признание на текущи емисии

• Компании, които неутрализират част от годишните емисии чрез качествено климатично финансиране, могат да заявят:
  „Допринасяме за незабавен климатичен ефект чрез адресиране на текущите си емисии чрез висококачествено климатично финансиране, верифицирано от [програма X].“

• SBTi може да създаде специални етикети или печати за „лидерство в прехода до нето-нулева“.

• Изисква се пълна прозрачност: обем емисии, неутрализирани годишно, и вид кредити/проекти.

» Твърдения на SBTi

Ключови понятия

Известие за адаптация според Инициативата  за  научнообосновани  цели  (SBTi)​

Този текст беше адаптиран в съответствие с насоките, определени от Инициативата  за  научнообосновани  цели  (SBTi)​. В нашите усилия да осигурим прозрачност, отговорност и съответствие с устойчивите практики, ние внимателно прегледахме и включихме принципите на SBTi в съдържанието. Този процес на адаптация отразява нашата отдаденост към висококачествено, точно и изчерпателно докладване за устойчивост, като гарантира, че представената информация отговаря на международно признати стандарти.

Разгледайте задълбочени анализи на рамките, директивите и стандартите за ESG докладване. Научете как да се съобразите с регулациите и да подобрите практиките си за устойчиво докладване.