RED Директива за Възобновяема Енергия - Насоки

» Контекст и Правна Рамка Директивата за Възобновяема Енергия

С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 (Европейски закон за климата), Европейският съюз установи задължителната цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г. В този контекст, Директива (ЕС) 2023/2413, приета на 18 октомври 2023 г., представлява ключова стъпка за обновяване на правната рамка за възобновяема енергия, известна като RED III.

Директивата:

• Актуализира Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници,

• Модифицира Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз,

• Актуализира Директива 98/70/ЕО относно качеството на горивата,

• И отменя Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета.

» Цели и Обхват на Директива (ЕС) 2023/2413 за Възобновяема Енергия

Директивата има за цел да:

1. Увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС до 42,5% до 2030 г., с обща цел от 45%;
2. Въведе ускорени процедури за издаване на разрешителни в т.нар. зони за ускорено развитие на възобновяема енергия;
3. Въведе задължителни секторни цели в транспорта, индустрията, сградите, отоплението и охлаждането;
4. Засили устойчивостта на биомасата чрез по-строги екологични критерии;
5. Стимулира иновациите и трансграничното сътрудничество в проекти за възобновяема енергия.

Тези цели следват стратегиите на:

• Европейския зелен пакт,

• Плана REPowerEU за независимост от руски изкопаеми горива,

• И ангажиментите по ЕС таксономията и CSRD.

» Промени в Директива (ЕС) 2018/2001 (RED II)

Общи принципи и цел по чл. 3

Член 3 – Обща цел за възобновяема енергия

Съгласно актуализирания член 3:

• ЕС приема задължителна цел от минимум 42,5% дял на възобновяема енергия в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г.

• Освен това се въвежда доброволна обща цел от 45%, която държавите членки трябва да се стремят да постигнат чрез допълнителни усилия и сътрудничество.

Национален принос и методика:

• Държавите членки не получават фиксирани квоти, а трябва да определят индивидуални национални приноси чрез своите Национални планове в областта на енергетиката и климата (NECP).

• Европейската комисия има правомощия да оценява дали сумата от тези приноси е достатъчна за постигане на общата цел, и може да поиска преразглеждане при необходимост.

Членове 7 и 8 – Методи за изчисление

• Стандартизирана методика за изчисление на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници.

• Изрично се избягва двойно отчитане на горива от ВИ (напр. RFNBOs), които се използват в повече от един сектор.

• Обновени дефиниции за:

  • RFNBOs (възобновяеми горива от невъзобновим биологичен произход),

  • Системна ефективност,

  • Ускорени зони за ВИ.

Целта е да се хармонизират националните методи и да се осигури прозрачност при изпълнението.

Възобновяема енергия в сградите

Член 15а – Индикативна цел за сгради

Въвежда се нова индикативна цел на равнище ЕС за дела на възобновяемата енергия в сградния сектор.

• До 2030 г. държавите членки трябва да се стремят към значително увеличаване на използването на:

  • Фотоволтаици на покриви,

  • Слънчеви термални системи,

  • Термопомпи,

  • Дял от ВИ в централното отопление.

Какво се включва в изчислението:

• Енергия, произведена на място (on-site),

• Възобновяема енергия от близки източници,

• Възобновяема електроенергия от мрежата (изчислена на базата на национален среден дял за последните 2 години).

Връзка с други директиви:

• Подсилва Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD),

• Подпомага целите за реновиране на сградния фонд до 2050 г.,

• Стимулира внедряването на интелигентни системи за управление и енергийни общности.

Възобновяема енергия в индустрията

Член 22а – Годишен ръст и задължителен дял на ВИ

Първото по рода си изискване за индустриалния сектор въвежда:

• Задължение за годишно увеличение на дела на ВИ с 1,6 процентни пункта до 2030 г.

• Най-малко 42% от водорода, използван в индустрията, трябва да бъде от възобновяем произход (RFNBOs) до 2030 г.

• Делът се увеличава до 60% до 2035 г.

Обхванати технологии:

• ВИ водород, произведен чрез електролиза с ВИ ток,

• Биогаз и биометан,

• Пряко използване на ВИ електричество в индустриални процеси,

• Отпадъчна топлина и топлофикационни системи, базирани на ВИ.

Стратегическо значение:

• Подпомага декарбонизацията на труднообезвъглеродими сектори (цимент, стомана, химия),

• Осигурява сигурност за дългосрочни инвестиции във ВИ инфраструктура,

• Връзка с Националните планове за ВИ водород и индустриални клъстери.

Възобновяема енергия в транспорта

Член 25 – Два алтернативни пътя за съответствие

Държавите членки трябва да изберат една от две опции за постигане на целите в транспорта:

Опция А – Цел за намаление на емисиите:

• Постигане на най-малко 14,5% намаление на интензивността на парниковите газове (GHG) на транспортните горива до 2030 г.

Опция Б – Цел за дял на ВИ:

• Постигане на минимум 29% дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта до 2030 г.

Допълнителни минимални изисквания:

• RFNBOs: поне 5,5% от енергията в транспорта,

• Устойчиви биогорива (Annex IX Part A): минимум 2,2%.

Механизми за гъвкавост:

• Мултипликатори за електрическа мобилност и водород,

• По-специално стимули за автомобилен и железопътен транспорт с ВИ ток,

• Възможност за компенсиране чрез преките и косвени емисии от електричеството.

Изключения:

• Частични дерогации за авиация и морски транспорт, които са обхванати от други регламенти (ReFuelEU, FuelEU Maritime).

Разрешителни и ускорени зони

Членове 15б – 16в: Ускоряване на административните процедури

Една от най-съществените реформи в RED III е свързана с улесняване и ускоряване на процесите по разрешаване на проекти за възобновяема енергия. Това включва:

Въвеждане на “Зони за ускорено развитие на ВИ” (Renewables Acceleration Areas)

Държавите членки са длъжни да:

• Идентифицират и определят географски области като зони за ускорено развитие на възобновяема енергия (ЗУВЕ) до февруари 2025 г.

• В тези зони процедурите са:

  • По-кратки (12 месеца максимум),

  • Опростени (по-малко разрешителни),

  • Предварително екологично оценени.

Какво представляват тези зони?

• Ниски рискове за околната среда (например индустриални площадки, изоставени терени),

• Включват покривни пространства, жп гари, автогари, шумозащитни съоръжения и др.

Срокове за административни процедури

Допълнителни срокове:

• За покривни инсталации до 50 kW: максимум 3 месеца.

Въвежда се и принцип на мълчаливо съгласие – при неиздаване на решение в срок, проектът се счита за разрешен по подразбиране.

Централизиран контакт и цифровизация

• Създават се “една входна точка” за всички административни процедури.

• Всички процеси следва да бъдат достъпни онлайн, с цел намаляване на бюрокрацията и по-добро проследяване.

Интегриране на мрежата

• Държавите трябва да осигурят, че операторите на мрежи:

  • Планират навременно включване на новите инсталации,

  • Дават приоритет на ВИ в мрежата,

  • Прилагат прозрачни критерии при отказ за свързване.

Биомаса и устойчивост на биоенергията

Членове 29 – 31: Усъвършенстване на критериите за устойчивост

RED III значително засилва изискванията към използването на дървесна биомаса и биоенергия.

Ограничения за финансиране

Държавите нямат право да предоставят финансова подкрепа за производство на енергия от:

• Суров трупов материал (дървесина), включително:

  • Трупи за фурнир,

  • Дървесина с индустриален клас,

  • Пънове и корени.

Прилагане на “каскаден принцип”

• Биомасата трябва да бъде използвана в следния приоритет:
  1. Материално приложение (строителни материали),
  2. Повторна употреба,
  3. Рециклиране,
  4. Енергийна употреба – само като последна стъпка.

Енергия само с комбинирано производство

• Финансова подкрепа се допуска само ако биомасата се използва в системи с комбинирано производство на топлина и електроенергия (CHP).

• Електроцентрали, използващи само дървесна биомаса, не могат да получават подкрепа, освен ако не:

  • Са разположени в региони в преход от въглища,

  • Или не използват улавяне и съхранение на въглерод (CCS).

Изисквания за горско стопанство

• Биомасата от гори трябва да идва от устойчиво управлявани източници, които:

  • Избягват обезлесяване,

  • Гарантират възстановяване на въглеродните запаси,

  • Защитават биологичното разнообразие.

Биометан

• Въведена е обща цел за производство на 35 милиарда кубически метра биометан годишно до 2030 г., в съответствие с Плана REPowerEU.

Гаранции за произход и сертификация

Член 19 – Разширена система за гаранции за произход (GOs)

• Системата за GOs вече включва:

  • Възобновяем водород (RFNBOs),

  • Възобновяема топлина и охлаждане,

  • Течни и газообразни горива от ВИ.

Цел:

• Проследимост на произхода на енергията,

• Предотвратяване на двойно отчитане,

• Признаване между държавите членки на гаранции, издадени в други страни от ЕС.

Член 31а – Централизирана база данни на ЕС (Union Database)

• Всички течни и газообразни горива трябва да бъдат отчетени чрез съюзна база данни, обхващаща:

  • Произход на суровината,

  • Метод на преобразуване,

  • Емисии от жизнения цикъл.

Доброволни схеми за сертифициране

• Доброволните схеми трябва да:

  • Проверяват намалението на парниковите газове,

  • Изпълняват независим одит,

  • Докладват редовно на Европейската комисия.

Иновации и ефективност на енергийната система

Член 3а и 3б – Цел за иновации и системна ефективност

Директивата въвежда иновативни цели и принципи за ефективност на енергийните системи, които стимулират:

Иновации във възобновяемите технологии

• Държавите членки трябва да гарантират, че поне 5% от новоинсталираната възобновяема мощност до 2030 г. използва иновативни технологии, включително:

  • Плаващи вятърни турбини,

  • Соларни панели от ново поколение (перовскити и др.),

  • Вълнова и приливна енергия,

  • Системи за съхранение на енергия.

Системна ефективност

• Насърчава се прилагането на:

  • Електрификация на крайното потребление,

  • Технологии за реакция на търсенето (demand response),

  • Интеграция на сектори: електричество ↔ отопление ↔ транспорт.

Цел:

• Оптимизиране на енергийната система като цяло, а не само на компонентите ѝ.

Сътрудничество между държавите членки

Членове 9–13 – Съвместни проекти и статистически трансфери

С цел укрепване на регионалната интеграция и ефективно използване на потенциала за ВИ, директивата въвежда задължителни механизми за сътрудничество.

Съвместни проекти

• Всяка държава членка трябва да:

  • Създаде правна и административна рамка за съвместни проекти до 2025 г.

  • Осъществи поне 2 съвместни проекта до 2030 г.

  • Ако потреблението ѝ на електроенергия надхвърля 100 TWh/год., трябва да реализира и трети проект.

Статистически трансфери и съвместни търгове

• Разрешено е:

  • Прехвърляне на “излишък” от ВИ между държавите, който се брои към националните цели,

  • Организиране на съвместни търгове (joint tenders) за проекти.

Морски възобновяеми енергийни източници (Offshore RES)

• Стимулира се изграждането на междудържавни офшорни проекти, чрез:

  • Морско пространствено планиране,

  • Интегрирани електропреносни мрежи,

  • Общностни инвестиционни модели.

» Промени в Регламент (ЕС) 2018/1999

Регламентът за управление на Енергийния съюз е изменен с цел:

• Интегриране на новата цел от 42,5% за възобновяема енергия до 2030 г.,

• Засилване на наблюдението, докладването и контрола върху изпълнението на националните планове (NECPs).

Подобрения в NECPs:

• Трябва да включват:

  • Секторни пътища и цели за сгради, транспорт, индустрия и отопление/охлаждане,

  • Програми за ЗУВЕ и разрешителни процедури,

  • Проекти за трансгранично сътрудничество.

Комисията ще извършва оценка:

• Дали съвкупността от националните приноси ще постигне общата цел,

• Ако не – ще отправя препоръки и изисква корекции в NECPs,

• Изготвя два пъти годишно доклади за напредък.

» Промени в Директива 98/70/ЕО и отмяна на Директива 2015/652

Актуализация на Директива 98/70/ЕО (Качество на горивата)

• Хармонизиране на методиката за отчитане на емисиите от горива с RED III.

• Уеднаквяване на изчисленията на намаленията на парниковите газове, включително в транспорта.

Отмяна на Директива 2015/652

• Става ненужна, тъй като всичките ѝ методи и задължения са включени в:

  • RED III,

  • Базата данни на ЕС,

  • Централизирани механизми за докладване.

Влизане в сила и заключителни разпоредби

Преходни срокове

• Държавите членки трябва да транспонират директивата до 21 май 2025 г.

• Разпоредбите относно:

  • ЗУВЕ и

  • Процедурите по разрешаване

трябва да влязат в сила най-късно до февруари 2025 г.

Делегирани и изпълнителни актове

• Комисията ще приема:

  • Делегирани актове за актуализация на Приложенията V, VI и IX (GHG методики и списъци с горива),

  • Изпълнителни актове относно базата данни, форми на докладване и сертифициращи схеми.

Клауза за преразглеждане

• До 2026 г. Комисията ще извърши преглед на изпълнението и при необходимост ще предложи допълнителни изменения, особено при технологичен напредък или изоставане от целите.

Известие за адаптация според Директива за Възобновяема Енергия (EU RED)

Този текст беше адаптиран в съответствие с насоките, определени от Директива за Възобновяема Енергия (EU RED)​. В нашите усилия да осигурим прозрачност, отговорност и съответствие, ние внимателно прегледахме и включихме принципите на EU RED в съдържанието. Този процес на адаптация отразява нашата отдаденост към висококачествено, точно и изчерпателно докладване, като гарантира, че представената информация отговаря на международно признати стандарти.