ESRS Стандарти за ESG Докладване – Ръководство

» Европейски Стандарти за Устойчиво Отчитане (ESRS)

ESRS: Основни категории и стандарти за устойчиво отчитане

Европейските стандарти за устойчиво отчитане (ESRS) са разделени в три основни категории:

1. Общи (Cross-Cutting) стандарти – приложими за всички сектори и индустрии, като осигуряват общи насоки за устойчиво отчитане. Те включват:
   • ESRS 1 (Общи изисквания)
   • ESRS 2 (Общи разкрития)
2. Тематични (Topical) стандарти – фокусирани върху конкретни теми, свързани с устойчивостта, като изменение на климата, биоразнообразие и социални въздействия. Те се разделят на три основни стълба:
   • Околна среда (Environmental)
   • Социална сфера (Social)
   • Управление (Governance)
3. Секторни (Sector-Specific) стандарти – предназначени за специфичните предизвикателства пред устойчивостта в различните индустрии, като гарантират, че компаниите докладват най-важните за техния сектор въпроси.

Общи стандарти (Cross-Cutting Standards)

ESRS 1: Общи изисквания

ESRS 1 определя основните принципи за устойчиво отчитане и въвежда няколко ключови концепции:

Двойна същественост (Double Materiality)

Компаниите трябва да отчитат както:

• Въздействието на техните операции върху околната среда и обществото (impact materiality)
• Финансовите последици от рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта (financial materiality)

Например, една компания трябва да докладва своите въглеродни емисии не само защото оказват влияние върху климата (въздействие), но и защото въглеродните такси или екстремните климатични условия могат да повлияят върху нейните финансови резултати.

Отчитане по цялата стойностна верига (Value Chain Reporting)

Компаниите трябва да отчитат въздействията върху доставчиците (upstream) и клиентите (downstream), за да предоставят цялостна картина на своята устойчивост.

• Пример: Търговец на модни стоки трябва да докладва за условията на труд във фабриките на своите доставчици, както и за екологичното въздействие на материалите, които използва.

Времеви хоризонти (Time Horizons)

Докладването трябва да обхваща краткосрочни, средносрочни и дългосрочни периоди:

• Краткосрочно – същото като финансовия отчетен период (обикновено 1 година)
• Средносрочно – между 2 и 5 години
• Дългосрочно – над 5 години

Това гарантира, че компаниите отчитат не само текущото си представяне, но и бъдещите си рискове и възможности.

ESRS 2: Общи разкрития

ESRS 2 определя информацията, която всички компании трябва да разкриват, независимо от сектора или индустрията.

1. Управление (Governance)

Компаниите трябва да предоставят информация за своите управленски структури и как устойчивостта се интегрира в процесите за вземане на решения.

Пример: Компанията трябва да разкрие дали има специален комитет за устойчивост или дали възнагражденията на ръководителите са свързани с показатели за устойчивост.

2. Стратегия (Strategy)

Компаниите трябва да обяснят как техният бизнес модел и стратегия отговарят на рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта.

Пример: Как компанията реагира на климатичните промени, недостига на ресурси и променящите се потребителски предпочитания.

3. Управление на въздействия, рискове и възможности

Компаниите трябва да разкрият как идентифицират, оценяват и управляват въпросите, свързани с устойчивостта.

Пример: Как компанията идентифицира и работи за намаляване на своето въздействие върху околната среда, като въглеродните емисии и използването на вода.

4. Показатели и цели (Metrics and Targets)

Компаниите трябва да предоставят количествени и качествени показатели за своето представяне в областта на устойчивостта.

Пример: Намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на равнопоставеността на работното място, постигане на цели за кръгова икономика.

Докладване по стойностната верига

Една от ключовите промени в Регламент (ЕС) 2023/2772 е разширяването на обхвата на докладването отвъд директните операции на компанията, така че да включва цялата стойностна верига.

Докладване за въздействията на доставчиците (Upstream Value Chain Reporting)

Компаниите трябва да отчитат въздействията на своите доставчици и подизпълнители, особено в индустрии с глобални и сложни вериги на доставки като мода, електроника и хранителна промишленост.

Ключови изисквания:

• Трудови практики на доставчиците – условия на труд, заплати, права на работниците.
• Екологично въздействие – използване на енергия, вода, замърсяване.
• Устойчиви доставки – използване на рециклирани или възобновяеми материали.

Докладване за въздействията на клиентите (Downstream Value Chain Reporting)

Компаниите трябва да отчитат въздействията от използването и крайния жизнен цикъл на своите продукти, особено в индустрии като автомобили, електроника и потребителски стоки.

Ключови изисквания:

• Екологично въздействие на продуктите – разход на енергия, емисии, отпадъци.
• Управление на края на жизнения цикъл – програми за рециклиране, повторна употреба.
• Безопасност на клиентите – рискове за здравето и околната среда.

Двойна същественост (Double Materiality)

1. Въздействие (Impact Materiality)

Компаниите трябва да отчитат своето въздействие върху:

• Околната среда – въглеродни емисии, използване на вода, замърсяване.
• Обществото – условия на труд, човешки права, социални въпроси.

2. Финансова същественост (Financial Materiality)

Компаниите трябва да отчитат как устойчивостта влияе на финансовите им резултати, включително:

• Климатични финансови рискове – екстремни метеорологични събития, въглеродни такси.
• Регулаторни рискове – нови екологични регулации и тяхното финансово въздействие.
• Възможности за устойчив бизнес – нови устойчиви продукти, енергийна ефективност.

» Стандарти за Отчетност на Устойчивостта – Тематични Стандарти

ESRS: Тематични стандарти за устойчиво отчитане

Тематичните стандарти обхващат конкретни въпроси, свързани с устойчивостта, и са разделени в три основни стълба: околна среда (Environmental), социална сфера (Social) и управление (Governance).

Всеки стандарт изисква компаниите да предоставят подробна информация за своето представяне в тези области, осигурявайки на заинтересованите страни пълно разбиране на въздействието и рисковете, свързани с устойчивостта.

I. Околна среда (Environmental Standards – ESRS E)

ESRS E1: Изменение на климата

Този стандарт се фокусира върху емисиите на парникови газове (GHG), енергийното потребление и адаптацията към климатичните промени.

Компаниите трябва да докладват:

• Емисии по обхват (Scope 1, 2 и 3):
  • Scope 1: Преки емисии от собствени източници.
  • Scope 2: Косвени емисии от потреблението на закупена енергия.
  • Scope 3: Косвени емисии по веригата на стойността (доставчици и клиенти).
• Потребление на енергия и дела на възобновяемите източници.
• Мерки за адаптация към климатичните рискове като екстремни метеорологични явления.
• Преходни стратегии към нисковъглеродна икономика.

ESRS E2: Замърсяване

Фокусира се върху емисиите на замърсители във въздуха, водите и почвата.

Компаниите трябва да разкрият:

• Видове и количества изхвърлени замърсители.
• Политики и мерки за намаляване на замърсяването чрез чисти технологии.
• Нарушения на екологичните регулации, свързани със замърсяването.

ESRS E3: Водни и морски ресурси

Обхваща потреблението на вода и въздействието върху морските екосистеми.

Компаниите трябва да докладват:

• Общо потребление на вода и отпадъчни води.
• Инициативи за водоспестяване и опазване на морските ресурси.
• Управление на рискове, свързани с недостига на вода или наводненията.

ESRS E4: Биоразнообразие и екосистеми

Насочен към въздействието на компаниите върху природните екосистеми.

Компаниите трябва да разкрият:

• Въздействието върху защитени територии, застрашени видове и хабитати.
• Мерки за възстановяване на екосистемите и инициативи за защита на биоразнообразието.

ESRS E5: Използване на ресурси и кръгова икономика

Фокусира се върху потреблението на природни ресурси и прехода към кръгова икономика.

Компаниите трябва да докладват:

• Количество и видове използвани суровини.
• Мерки за ефективност на ресурсите и намаляване на отпадъците.
• Използване на рециклирани или възобновяеми материали в продуктите.

II. Социална сфера (Social Standards – ESRS S)

ESRS S1: Собствена работна сила

Фокусира се върху управлението на служители и подизпълнители.

Ключови изисквания:

• Демографски данни за работната сила – брой служители по тип заетост.
• Разнообразие и приобщаване – представителство на жени, етнически групи, възрастови и други групи.
• Здраве и безопасност – данни за инциденти, наранявания и смъртни случаи на работното място.
• Ангажираност и благосъстояние на служителите – нива на удовлетвореност, програми за психично здраве и баланс между работа и личен живот.
• Трудови права – спазване на международните трудови стандарти (ILO).

ESRS S2: Работници по веригата на стойността

Оценява социалното въздействие върху работници, наети от доставчици и партньори.

Компаниите трябва да разкрият:

• Условия на труд в доставната верига – работно време, заплати, здраве и безопасност.
• Права на работниците – свобода на сдружаване, защита от принудителен и детски труд.
• Справедливо заплащане – дали заплатите надхвърлят местния жизнен минимум.

ESRS S3: Засегнати общности

Фокусира се върху въздействието на бизнеса върху местните общности.

Ключови изисквания:

• Взаимодействие с местните общности – консултации, механизми за обратна връзка.
• Социално и екологично въздействие – замърсяване, достъп до вода и земя.
• Спазване на човешките права – защита на правата на коренното население.

ESRS S4: Потребители и крайни клиенти

Фокусира се върху безопасността и въздействието на продуктите.

Компаниите трябва да разкрият:

• Рискове за безопасността на продуктите – инциденти, изтегляне на продукти от пазара.
• Защита на личните данни – съответствие с GDPR и други регулации.
• Устойчиво потребление – инициативи за рециклиране и намаляване на отпадъците.

III. Управление (Governance Standards – ESRS G)

ESRS G1: Бизнес етика и корпоративно управление

Фокусира се върху етичното управление и корпоративната отчетност.

Ключови изисквания:

• Борба с корупцията и подкупите – разкриване на инциденти и предприети мерки.
• Разнообразие в борда на директорите – пол, възраст, опит.
• Възнаграждения на ръководството – свързаност със стратегии за устойчивост.
• Спазване на закони и регулации – разкриване на нарушения и предприети мерки.

IV. Секторни стандарти (Sector-Specific Standards)

Енергийния сектор

Компаниите в енергетиката имат специфични задължения за докладване, включително:

• Емисии на CO₂ – Scope 1, 2 и 3.
• Процент на възобновяема енергия в енергийния микс.
• Програми за възстановяване на околната среда – залесяване, опазване на водните ресурси.

Земеделие

• Влияние върху биоразнообразието и земеползването.
• Потребление на вода и химикали – пестициди, торове.

Финансов сектор

• Екологични и социални критерии в инвестициите.
• Климатични финансови рискове – физически и преходни.

» Насоки за Ефективно Отчитане на Устойчивостта

Качествени характеристики на информацията

За да бъде полезна информацията за устойчивост за заинтересованите страни, регламентът определя няколко качествени характеристики, които компаниите трябва да спазват при изготвянето на своите отчети за устойчивост. Тези характеристики са от съществено значение за надеждността, сравнимостта и прозрачността на данните за устойчивост.

Релевантност

Информацията за устойчивост трябва да бъде релевантна за вземането на решения от заинтересованите страни, включително инвеститори, регулатори, клиенти и служители. Това означава, че разкритията трябва да отразяват реалното въздействие на компанията върху околната среда и обществото.

Основни аспекти на релевантността:

• Оценка на съществеността – Компаниите трябва да извършат оценка на съществеността, за да определят най-значимите въпроси, свързани с устойчивостта, и да дадат приоритет на отчитането в тези области.
• Ангажираност със заинтересованите страни – Компаниите трябва да се консултират с ключови заинтересовани страни, за да разберат техните нужди и да гарантират, че отчетът за устойчивост отговаря на тези нужди.

Вярно представяне

Информацията за устойчивост трябва да бъде пълна, обективна и свободна от съществени грешки. Това е от съществено значение, за да могат заинтересованите страни да се доверят на данните и да вземат информирани решения.

Ключови изисквания:

• Пълнота – Компаниите трябва да отчитат както положителните, така и отрицателните въздействия върху устойчивостта.
• Неутралност – Информацията трябва да бъде представена без пристрастия, без преувеличаване на постиженията или омаловажаване на рисковете.
• Точност – Данните трябва да бъдат точни и базирани на проверими източници.

Сравнимост

Компаниите трябва да представят информацията така, че заинтересованите страни да могат да проследят напредъка им във времето и да я сравнят с други компании в същата индустрия.

Основни принципи:

• Последователност – Методите за измерване и отчитане трябва да бъдат последователни през различните отчетни периоди.
• Стандартизация – ESRS осигурява унифицирани изисквания, така че компаниите в един и същи сектор да използват еднакви показатели за докладване.

Проверяемост

Компаниите трябва да гарантират, че информацията в отчетите за устойчивост може да бъде независимо проверена от трети страни.

Основни изисквания:

• Външна проверка – Компаниите се насърчават да използват външни одитори или независими организации, за да проверят достоверността на техните доклади.
• Документация – Компаниите трябва да поддържат подробни записи за източниците на данни, предположенията и методите за изчисление.

Разбираемост

Данните за устойчивост трябва да бъдат представени по ясен и достъпен начин за широк кръг заинтересовани страни.

Ключови аспекти:

• Яснота – Компаниите трябва да използват разбираем език, като избягват прекалено сложни термини.
• Контекст – Трябва да има обяснения за значението на разкритите данни, включително методите на изчисление и сравнения с бенчмаркове.

Презентация и структура на отчетите за устойчивост

Регламентът предоставя ясни насоки за това как компаниите трябва да структурират и представят своите отчети за устойчивост, за да бъдат лесни за навигация и максимално полезни.

Основни изисквания за представяне

• Ясно отделяне на информацията за устойчивост от финансовите отчети.
• Формат и достъпност – Докладите трябва да бъдат както четими за хора, така и машинно четими, за да се улесни цифровият анализ.

Структура на отчета за устойчивост

1. Обща информация – Представяне на стратегията, управлението и оценката на съществеността.
2. Околна среда – Данни за емисиите на CO₂, потреблението на енергия, биоразнообразието и управлението на ресурсите.
3. Социална сфера – Трудови практики, човешки права, безопасност и социални въздействия.
4. Управление – Бизнес етика, антикорупционни мерки, състав на борда и изпълнителни възнаграждения.

Връзка с финансовото отчитане

Регламентът подчертава необходимостта от свързаност между отчетите за устойчивост и финансовите отчети, особено когато въпросите за устойчивост имат пряко или косвено финансово въздействие.

• Пряка свързаност – Когато дадена информация е директно свързана с финансовите отчети (например разходи за въглеродни квоти).
• Косвена свързаност – Когато устойчивостта влияе върху дългосрочните финансови рискове, като промени в климата или регулаторни изисквания.

Преходни разпоредби

За да се даде време на компаниите да се адаптират към новите изисквания, са предвидени постепенни преходни разпоредби:

• През първата година на прилагане компаниите не са длъжни да предоставят сравнителни данни от предходния отчетен период.
• Тристепенно въвеждане на отчитането на веригата на стойността – Компаниите могат постепенно да разширяват обхвата на данните за доставчици и клиенти в продължение на три години.

Предизвикателства и възможности

Предизвикателства

• Събиране на данни – Събирането на данни, особено за веригата на стойността, може да бъде сложно.
• Разходи за съответствие – По-малките компании може да се сблъскат със значителни разходи за въвеждане на новите изисквания.
• Комплексност на отчетността – Компаниите трябва да комбинират количествени и качествени показатели по разбираем начин.

Възможности

• Повишаване на прозрачността и доверието – Стандартите за устойчивост насърчават етично управление и изграждане на по-добър имидж.
• Устойчиви иновации – Новите изисквания стимулират компаниите да намаляват въглеродния си отпечатък и да подобряват социалните си практики.
• Привличане на инвестиции – ESG-фокусирани инвеститори ще търсят компании с добре структурирани отчети за устойчивост.

Известие за адаптация според Европейски Стандарти за Устойчиво Отчитане (ESRS)

Този текст беше адаптиран в съответствие с насоките, определени от Европейски Стандарти за Устойчиво Отчитане (ESRS). В нашите усилия да осигурим прозрачност, отговорност и съответствие с устойчивите практики, ние внимателно прегледахме и включихме принципите на ESRS в съдържанието. Този процес на адаптация отразява нашата отдаденост към висококачествено, точно и изчерпателно докладване за устойчивост, като гарантира, че представената информация отговаря на международно признати стандарти.

Разгледайте задълбочени анализи на рамките, директивите и стандартите за ESG докладване. Научете как да се съобразите с регулациите и да подобрите практиките си за устойчиво докладване.